Изкуството на Потока: Как да превърнеш работата в игра
Чувстваш ли го? Механичното тиктакане на ежедневието. Усещането, че буташ тежък камък нагоре по безкраен хълм. Умът ти препуска през сто задачи, държиш огромно количество знания и отворени процеси в главата си, тялото ти е напрегнато, а душата ти - Жаадна.
Това е нормалното немагическо състояние ... резултат от живота в "Матрицата" на зависимостите – свят, проектиран да краде фокуса ти, да разпилява енергията ти и да те държи в състояние на постоянна, тиха тревожност.
(?Или пък да те научи как да намериш опора и енергия в себе си и Безкрайността? … )
Но съществува и друг начин на съществуване. Естественото състояние на съзнанието, когато е оставено на мира. Древните са го наричали Wu Wei. Атлетите го наричат "Зоната". Артистите го наричат "Музата". Ние го наричаме Поток (Flow).
За да има “по ток”, е нужно да сме проводими (жицата) - Няма как си “ток и жица”, без жицата … браат.
Жицита е проводника. Основната и функция е да пропуска. Когато тока се “закачи” на едно място, става късо Съединение. В човешката био-електромагнетична сфера е същото. Късото съединение наричаме “разсейване”. Да си в по тока значи да няма съпротивление.
Кат сме в потока, работата се превръща в изкуство, механичното писане на клавиатурата се превръща в танц на пръстите (като мен сега), а животът – в дълбоко съзерцание и магично приключение.
Забелязвали ли сте онзи магически момент, в който егото изчезва, времето се разтяга, а ти и действието ставате едно цяло. В тялото има един гъдел, който отглеждате с вълнение, а от него произлизат действие, творчество. Това е концентрация, достъпна за всеки от нас. Това не е мистичен дар, а умение, което се тренира.
Йогитата, Религиите, всички говорят за това състояние на медитация, самадхи и какво ли още не, то е точно това състояние на Поток. Някои го постигат със отпускане в неподвижна тишина, други като се спуска със ски или колело по планината. Трети със спорт. Общото между всички е толкова очевидно че го изпускаме - Тялото. Настройка на Съзнанието в Тялото и Ума.
Като се пускам по планината с колелото и всеки завой може да е потенциално последния ми се случва едно интересно състояние - Наблюдателя се отделя от “действащия”. И всякаш има едно допълнително ниво от което карам. Място което поддържа спокойствието и пълната вяра в живота, докато в същия момент тялото и ума са погълнати от действието.
Това усещам и сега докато пиша тези редове. Подобно е. Пред мен виждам един нос, след него 2 ръце, които танцуват по малки бутонки, а на екрана се появяват оформени букви. Когато “не знам” какво да напиша, просто чувствам онзи гъдел в тялото и оставям действието да произлезне естествено.
Това е разликата между Интуицията и Ума. Например сега стоя и се “чудя” какво е следващото което да напиша. Ума казва - “Оо виж за кого го пишеш, знай си аудиторията, говори на техния език и намери как да предадеш това”, а Интуицията Знае, не знам как, всякаш не го пиша “Аз”. Защото аз съм отделен от обекта (компютъра, тялото, ума) пред мен. Гледам през него и оставям да излиза най-доброто през мен, поддържайки магическата си пръчка (гръбната) изправена.
Магията работи чрез три прости дълбоки изкуства:
- Изкуството на Отделянето (Да бъдеш Небето, не Облакът)
Първата и най-важна стъпка е да разбереш, че ти не си твоите мисли. Ти не си твоите емоции. Ти не си твоето тяло. Ти си чистото Съзнание, което ги наблюдава. Когато седнеш да работиш, просто наблюдавай мислите и усещанията като облаци, които минават по небето на твоето съзнание. Не се качвай на тях. Не се бори с тях. Просто ги остави да преминат. Когато спреш да се "закачаш" за обектите, съзнанието ти се освобождава.
- Изкуството на Фокуса (Да създадеш Свещено Пространство)
Потокът изисква един-единствен фокус. Избери една-единствена, ясна задача. След това елиминирай всичко останало. Изключи телефона. Затвори излишните табове. Създай си ритуал, който казва на подсъзнанието ти: "Сега ще правим само това. И то е важно." Това не е просто дисциплина, това е създаване на свещено пространство за творение
- Изкуството на Танца (Баланс между Предизвикателство и Умение)
Потокът се случва в онази сладка точка, където задачата е малко над настоящите ти умения. Ако е твърде лесна, ти е скучно. Ако е твърде трудна, ставаш тревожен. Търси онзи ръб, на който си леко неуверен, но дълбоко ангажиран. Това е танцът с границите на собствения ти потенциал.
Как се усеща?
Когато влезеш в Потока, времето се изкривява. Часовете минават като минути. Вътрешният критик замлъква. Усещаш прилив на енергия и дълбоко удовлетворение. Интуицията ти се изостря. Започваш да "гледаш през нещата, а не в тях". Решенията идват сами, сякаш извират от някакъв по-дълбок източник.
Това е състоянието, в което си най-продуктивен, най-креативен и най-жив.
В крайна сметка, Азайра е тренировъчната площадка, на която Героят се учи да овладява тези три изкуства. Да превръща всяка дейност в ритуал. Да превръща всяко предизвикателство в танц.
Време е да спреш да се бориш с реката. Време е да се превърнеш в нея.
И всеки път се сещам за един пример, който мой учител по войнски изкуства ми даде -
От перспективата си на Баща каза:
“Представете си, че вдигам телефона - синът ми. Казва - “Тате в опасност съм, моля те ела” …
В този миг, усещам как ръката на Съзнанието ми хваща тениската ми отпред пред сърцето, стискайки я с цялата си любов и същност и ме дърпа напред да действам! Да тръгна, да не спра, да дебна себе си, всяка крачка, всеки знак, за най-добрият начин да стигна и да подкрепя сина си! И няма нито една осъдителна или дори добродетелна мисъл да ме спре!
”
Това е същината приятели. Ума няма сила над нас! Той е наш инструмент, стига да подпалим огъня на съзнанието си и да го насочим. И дори няма значение накъде! Това е да си потока! Просто бъди!
Мисълта “Ама какво да правя точно” е окей, нека намериш какво да е. Просто не спирай на нея. Каквото и да идва, знай че не си него и просто отпушвай “канала” :D
~Пожелания за чист канал и могъщ поток,
Доневски.