Любима тема!
Това е оста на Еволюцията и Инволюцията.
Могъщата сила, стремежът за растеж, енергията която изправя гръбначните ни стълбове. Намерението ни!
А обратния процес е на Инволюция. Вниманието.
Любима, но и така предизвикателна за описване.
“Забавих” се с него, тъй като бе нужно време да дойде пробивът.
За да мога да споделя от опит, сега!
Тъй като и аз не знам, точно как работи този процес. И това му е есенцията!
“От ядрен физик, ставаш ЕЛЕМЕНАРНА Частичка!”
В Таро, той е Глупакът. Картата с която започва и с която приключва Таро.
Картата на това да “НЕ ЗНАЕШ”!
Еволюцията е архетипът на “Кралят”. Толкова красива връзка.
Да си глупакът, означава да имаш "глупостта" да се довериш на прозренията си, дори да нямат логично обяснение!
А истинският крал, е глупакът, който се е доверил!
Сянката тук е на Глухотата.
Тя ни напомня за това колко всъщност може да сме глухи за сърцето си!
В Даоизма го наричат сърце-ум, то пак е УМ, но качеството е съвсем различно!
Забележете! “Глухота”. Тя е когато не чуваме този “глас”.
Главата ни е препълнена от информация. Мозъкът ни е на режим “бърза храна” и иска да го пълним с информация. Пълни сме с чужди мнения и спираме да чуваме вътрешната мъдрост!
Затова казвам че е нужно “време”! Макар да знам че някои от вас ще скочат с “Времето е илюзия”. Но това отново е само информация, с която сте се напълнили, а не сте реално свободни! Казвам че е нужно “време” защото когато дадем време на мозъка, вместо да реагираме на мислите си, се отваря пространство в което да можем да чуем! Мозъка бърза и бърза да направи заключение за да се успокои. Когато умеем да стоим в дискомфорта и да изчакаме, създаваме нужните условия за да ЧУЕМ!
Масово сме хванати в лявото полукълбо (отговарящо на дясната ни половина). Анализирайки-Парализирайки живота си! Искайки постоянно ДА ЗНАЕМ! Още от сутринта, даваме газ, искаме да е планирано, бързаме, оптимизираме и се впускаме в ежедневие на Стремеж!
Уви често той е разпилян. Тъй като, бивайки изнесени основно в едната си половина, ние губим Концентрация!
Концентрация може да има само когато сме в центъра! То си е в думата.
Има я и другата перспектива разбира се! Когато си кажеш “аман от стремежи”, “отпускам се в ръцете на вселената”, “няма нужда да правя нищо”. Зен, йога и медитация по цял ден … Но това отново не е същото като Не-действието - Wu Wei. Или Духът!
А това отпускане за което си мислиш, остава точно това - мисъл. Въображение.
Тъй като Съзнанието може да се отпусне само когато има правилната структура/форма.
Не Хаос.
Разберете че това е метафора. Не задълбавайте в езотериката, а в усещането.
Ако няма стремеж, не се наработват нужните качества, които да доведат до спонтанен пробив.
Ако пък няма отпускане в НЕ ЗНАЕНЕТО. Отново не се дава шанс да се получи Пробив!
Този процес ни напомня да се Отпуснем в Не знаенето!
Всеки Пробив е спонтанен! Не го случваш ти! Той ти се случва! :D
Той не е стремеж! Той е отсъствието на стремеж!
Но човек не може дори да разбере какво е това, тъй като това да “нямаш стремеж”, също е стремеж!
Затова този процес е така предизвикателен! Защото има нужните условия, напрежението за пробив! Водата иска да прелее от Небесата! Но са нужни правилните условия!
Виждаш ли парадокса?
Затова, за мен работи, да имам всеки ден, пространство в което да насоча стремежа си!
И това действие се изменя през годините! Беше да задълбая в есенцията на компютърния софтуер, мина през блокчейна, стигна до квантовата физика, след което ми стана интересно тялото! Сега, това са войнските изкуства- Багуа, Тай Дзи и вътрешната алхимия, както и създаване на МЕТОД!
Насочвайки там стремежът си, прилагайки МЕТОД в живота си, стават все по чести тези пробиви.
Сядам след дълга практика и спонтанно, понякога за 2 минути, понякога за часове, просто ми е искрен кеф да не правя нищо. Нищото се прави през мен. И ми е невъзможно да опиша в думи тези преживявания.
А и осъзнавам вече, че не в трупането на преживявания е истината. Тъй като това отново е в дуалистичната перспектива че “нещо му има” на нормалния ми живот!
Вече знам, че за да се проводи процеса на Инволюция през мен, е нужно да обикна обикновеността на живота си! “Самсара” искрено да ми е кеф.
И така приятели. Парадокса на този процес е че той става единствено БЕЗ МЕТОД, практика и какъвто и да било стремеж.
Но без МЕТОД, условията за този пробив ги няма!
Затова може да намериш нещо в което да вложиш целия си стремеж!
И от време на време, да пребиваваш в доверието на това ДА НЕ ЗНАЕШ!
Състоянието на не-намесата (Wu Wei)
Често превеждано не-действието (wu wei) е истинската духовна практика, която се свързва със Сидхито на Прозрението.
Дори по-точно за мен е “действие без усилие”.
Wu Wei не е мързел. То е състоянието, в което си подготвил инструмента (чрез техниката/усилието) и след това спираш да се намесваш, за да позволиш на Духа да свири през теб.
То е това “НЕ знаене”, което не идва от логиката или усилията на ума, а от директна, спонтанна връзка с божественото/духа, когато умът е тих.
Това е състояние, в което "мнооооого малко неща се появява в ума ми... Става тихо, и неподвижно" – което позволява потенциално обединение с божественото. Но това са само думи. Затова:
Най-важната част от практиката е това, което правиш след нея – когато просто седиш и не правиш нищо.
Духът (Не-Деянието) не може да бъде намерен чрез техника, защото техниката е действие на ума. Духът е това, което е преди ума. Духът се разкрива само когато спреш да правиш (Wu Wei).
Казват че Всичко е Ментално (ALL is Mind) и това е така! ОБАЧЕ, това е така за ВСИЧКО, а “всичкото” е това което е проявено. Духът е непроявен! Затова пътя на Инволюцията е наобратно! Той е към Духът.