Всички желания, са всъщност едно желание!
Едно желание, маскирано по безброй начина!
Благодаря на Любомира, че вдъхнови темата -”Пътят от физическото желание към творческата и духовната сила”
Аах тази тема … Така опасна!
Само започнах да се наастроивам да пиша и буря от желания ме обзе … Наблюдавам се, дори на моменти осъждам се … искам да на искам … отново желания …
Ума ми казва:
“Последното желание е Бог” …
Но той не може да познае, да усети дълбината на това знание, ума не придава съдържание.
А желанията? за интимност, за сексуалност и трепетно вълнение? … за допир, за финес, за плътност?
Ах желания обземат ме … На вас не се предавам.
Мисля че на едно ниво е изключително проста тема …
Но какво ако не “желанието” може да бъде гориво за движение, за развитие?
Намерение, желание, искам, мога … думи … Но каква е разликата? Какво толкова има в намерението което го няма в желанието?
Разликата може да бъде единствено усетена. Тя е послевкус - една лека цялост, след осъществяване на действието …
Човекът с намерение не просто реализира себе си в даден акт, а извлича от него това, поради което го осъществява
Ако действието е провокирано от желанието (не е важно дали то е необходимо или не, дали е добро или лошо), от него няма много какво да се извлече!
Намерението се определя от вътрешния ред и дисциплина, а желанието от хаоса.
Самият процес на подреждане и осъзнаване на собствените желания не е толкова приятен, това обаче е първото, с което се започва. Трябва да намериш своите слаби места и да работиш над тях, да намираш силните си качества и да ги подобряваш. Слабото и силното трябва да се развиват едновременно. (-Олег Черне)
Основните 2 места в които се прокарват слабости са секса и парите.
И разликата между намерение и желание опира до качеството. Те са свързани.
Например човек може да започне някое обучение, или пък да ходи на университет, на практики, за да се учи и цялото му усилие да е в това да дойде на даденото място или да намери правилното обучение.
Това е “желанието” да се учиш!
Докато “намерението” да се учиш е свързано повече с качеството на действието. Не просто да отидеш, не просто да учиш, а да осъзнаеш процеса.
Желанието е огън без посока. То изригва с: "АЗ ИСКАМ!"
Желанието е усещането за ЛИПСА. То е нашата подсъзнателна вяра, че сме "празни" и че обектът на желанието (секс, пари, власт) ще ни "напълни".
Желанието не е "лошо". То е сурово. То е гориво. Да го потиснеш (както правят много духовни традиции) е да влезеш в Ентропия – да станеш "вцепенен" и безжизнен.
Намерението е: желание, което е било пречистено през сърцето. То е същата онази огнена бурна енергия, но кристализирана, хаосът е намален. Основен критерии по който можем да разпознаем че боравим с Намерение, а не желание е Прецизността!
ПреЦИзност! Каква красива дума! Ах този магически творчески замах, с който пълним всяка наше действие с енергия, със съзнание, с любов и Внимание!
- Добре де, а как трансформираме желанията?
Основното:
Никога не потискаме огъня! Пренасочваме го!
(то дори не го пренасочваме, а го пълним със съдържание, което води до естесвено пренасочване)
Например желанието за секс може да стане дълбоко свързване, връзка и прозрачност!
От “искам да правя секс” към “намерение за дълбока Интимност и свързване!”
и така сексът става само следствие на тази връзка! Ако се случи.
Понякога животинската ни нужда от оргазъм, разтърсващ и наместващ цялото ни същество може да бъде намерение за отдаденост, за посвещение …
А пък желанието за пари, в есенцията си е страх.
Суровият глад за пари всъщност е глад за СВОБОДА, СИГУРНОСТ и СИЛА! Трите с-та ССС … !
Вместо “Аз искам пари”, може да стане “Развивам стремеж, за да проявя талантите си създавайки стойност за хората!”, а парите - стават естествено следствие.
Огледай се в очите на желанията си … Забрави всичко … Усети силната си слабост и попитай:
“Защо си ти това което желая?”
”Какво е това, което търся зад този обект на желание?”
“Каква Есенция която искам да извлека?"
Желанието е афект. Реакция!
Намерението е Творчество!
Батко ни Херакъл също е преминал през този подвиг.
Това е неговото 5то предизвикателсто - “Да укротиш Еримантският глиган”
Той не се бори с него! Хваща го в капан и го оставя да се укроти. След което го научава да изпълнява неговите заповеди!
Желанията са потомство. Те са нашето минало, което се кристализира сега … Всички наши фантазии, желания, импулси, страсти населват личната ни атмосфера (аура). Те формират нашето астрално тяло. Уви астрала е осеян с паразитни създания които се “хранят” с нашето емоционално гориво. И така на ниво на астрала желанията ни правят консуматори, за да можем да храним паразитите.
А когато има циркулация, има намерение!
Можем много да философстваме на тази тема, но на практика всичко опира до Развиване на Концентрацията!
Когато владеем усилията в тялото и мозъка си, можем да пренасочваме моментално желанията и реакциите си. Те стават гориво за нашият живот, за нашето развитие!
За целта препоръчвам учението за 4-те Тела!
Всички желания са това Едно желание! Да се завърнем в светлината, в Източника!
И в края на деня на душата, когато пердето закрие тази свещена сцена, какво остава от нас?
За какво е било всичко?
