Тъй като често ме питат за медитацията - “Как да медитирам?” “Какви методи/практики?”, затова тук изразявам своята перспектива от нивото на което съм стигнал.
В живота си, са единици хората които съм срещнал демонстриращи истинската медитация.
Медитацията започва след Самадхи.
Всичко което правим е подготовка за да можем да стоим, тялото да ни е проводимо, сърцето отворено а ума да не пречи.
Ако има сетивни усещания - не е медитация.
Ако има мисли - не е медитация.
“Представи си Нищо” - не можеш. Същото е и с медитацията.
Няма КАК ДА МЕДИТИРАМ?
Просто сядаш и не мърдаш.
В началото позицията на тялото е далеч по важна от всичко останало.
Седни така че да ти е отворено и отпуснало тялото!
Стои 5-10-20 минути само дори в началото. Вдигай постепенно. Но недей да се местиш постоянно.
Наместваш се веднъж, след това оставаш неподвижен. Първата стъпка е да спреш микро-движенията.
Ако нещо боли, изтръпва, спокойно, няма да умреш. Няма и света да свърши. Остани си в болката.
Например един зидар когато строи, Да първо прави отвес, но след това започва да строи, не да мери отново и отново и отново.
Наместваш и оставаш неподвижен.
Имай предвид, че движенията са от ума.
Какво да прави ума? Твърдя че това не е толкова важно в началото колкото просто да свикне тялото. Но ако тялото не е отворено не може да има медитация. Затова извън тази практика, изкуства като Тай Дзи, Багуа, Син-И, войнски изкуства и йога са препоръчителни, за да се оформи правилна пропорция и единен център в тялото.
Самадхи е “позиция на очите”.
Самадхи е не-прекъсната концентрация върху една точка. 3 минути ако можеш да не поместиш ума си от 1 нещо, накрая и то като изчезне - самадхи.
Затова и няма голямо значение кой е обекта на медитацията. Може да е дъха, може да е свещ/пламък, може да е предмет. Може да е всяка точка на тялото. Където вниманието ви остава без да се разсейва. Опредете съзнанието си върху нещо и останете там.
Ако ума бяга неконтролируемо, връщайте го. 1000 пъти го върнете. Не е проблем да бяга. Проблем е да забравите и да се овъртите в мисли. Върнете се. Той ще бяга. Няма как. Все пак чувства че ще умре.
Но не е така. Той не умира, напротив, ражда се. Но не се усеща така.
Затова и точката на сърцето - малко пред гърдите на нивото на сърцето е чудесно място в което да се връщате.
Вниманието ви очиства. То е огън.
Когато тялото и сърцето ви станат уютни, нежни и приветливи, средата става приятна и ума иска да стои вътре. Когато очиствате сърцето и създавате правилна пропорция в тялото ви, умът спира да бяга. Защото вие сте изпълнени с енергия/сила и любов и нежност. Дори да бяга - вие не се впечатлявате. Каквото и да се случи - вие не трепвате. Блаженство отвъд думи.
Това е практиката в началото:
- Нежна, любяща среда в сърцето. Очистване на сърдечната природа от емоции и минали фиксасии.
- Отворено, напълнено, цялостно тяло! Което да може да ви е опора. В което вниманието ви да минава от всякъде без да се разсейва.
И тогава, чувствайки оста. Централния канал (не някоя конкретна чакра, а цялата ос), можете да свържете центъра на мозъка си (между очите и назад към темето-най-високата част на главата ви) с корема - единния център. И да останете в тази ОС.
Има ли “Аз и мое”, има ли усещане за тяло и ум, няма медитация.
Няма и как някой да ви “научи” как да медитирате.
Единствено може да получите инициация. От тялото на човек, което излъчва вибрацията.
Не е с думи, а с поле.
Но за да получите инициацията, първо трябва да сте достатъчно чувствителни.
Затова, всеки ден, 365дни се подготвяме за този момент! Не ни е важно. Но е така ценно и съкровено! Пазим го и го отглеждаме всеки ден! С любов и нежност. Metta.
пс: някои традиции описват медитацията като “спиране на съзнанието”, което е добра новина за 70% от хората, при тях то така и така е спряло :D И могат просто да седнат, да докоснат пръсти и АУМ.