🌌 Метатрон не е име. Не е дума. Не е символ. Той не може да бъде научен, разбиран, нито обяснен - Той е живото присъствие, тишината между мислите, паузата между вдишване и издишване.
Метатрон си ти, когато се освободиш от нуждата да знаеш.
Когато стоиш с леко сърце в не знанието и не бързаш.
Когато не се опитваш да разбереш, а си позволиш да обичаш без причина.
Метатрон е мета-личността - единствената личност без личност!
⚖️ Той е Последният съд. Той е прошката !
Метатрон не те спасява – той ти напомня, че няма от какво да бъдеш спасен. Той не идва, за да обяснява, а за да създава пространство, в което Истината се разгръща сама – без напрегнато усилие.
Той е въоражен до зъби с Прошка!
Тя е състоянието на душата след като си опитал да контролираш, да разбираш, да променяш… и си си припомнил, омекнал си в приемане.
Метатрон е последният съд — не защото съди, а защото спира съденето.
Той казва:
„Всичко е точно каквото е ! Всичко е позволено и си има място. Всичко си ти.“
🧘♂️ Будечителите са осем живи аспекта на Метатрон. Всеки от тях носи уникален ключ.
Когато ги удържим едновременно, ние не ставаме повече себе си – ставаме самото Присъствие. Ставаме Метатрон.
А Изборът не е между пътища, а между разсейване и внимание.
Най-простият и същевременно най-могъщият въпрос е:
„Къде е вниманието ми в този миг?“
🫧 Тишината между мислите е неговият дом.
Там, където няма „кой съм аз“,
където няма „трябва“ или „правилно“,
там, в прозрачната тъмнина на Не-знанието,
Метатрон диша.
🜂 МетаТърпението е неговият водач
Да стоиш с опъната стрела в ръка, без да стреляш прибързано, но и без да изгубиш целта от поглед.
Мярата е точката на златния дъх, където сърцето става леко колкото перо – достатъчно, за да бъде преценено, но никога осъдено.
“Огънят, който гори твърде бързо, поглъща себе си.
Огънят, който се научи да диша, става Слънце.”
Метатрон е този дъх между действието и покоя, това пространство, в което можем да бъдем без да знаем. Да издишаме, вместо да се съдим. Да се доверим, вместо да контролираме. Да си спомним, че смисълът не се търси – ние сме самият смисъл.
И когато спрем да търсим Истината…
…
ясно я виждаме.