Нашият огън е нашето внимание!
Нашият огън е нашата душа!
Когато душата ни е възпламенена и събрана-фокусирана - Светлината на Духа се проявява!
Но какво значи възпламенена?
Всъщност есенцията е свързана с въпроса до колко нашето съзнание-внимание е събрано и можем да го удържим върху “задачата” без да се разсея или измори!
Колкото е по събрано и интензивно, толкова повече се усилва способността ни да се концентрираме - естествено.
Концентрираното съзнание не забравя, тъй като то е отвъд времето, то е само в сега, а в сега винаги знаеш всичко което ти е нужно, тъй като си свързан с безкрайният източник - с Духа!
Този който “иска да си спомни” или да е “креативен” не е съзнанието-Дух за което говорим тук, а съзнанието-его; фронталната личност, която също ни е нужна. Чрез нея - можем или да разпилеем вниманието-силата си из всякакви “желания”, копнежи и да сме в състояние на “липса”, затова трябва постоянно да угаждам на нуждите си, за да мога да се почувствам в покой.
Как разбираме че имаме събрано съзнание-внимание?
Критериите са много:
- Можем да извършваме всяка задача за дълъг период, без да се разсейваме, без значение каква е задачата. Особено с тези задачи които намираме за “скучни”. Когато дори тях можем да извършваме с концентрация - вниманието ни е събрано.
- Можем да “влизаме вътре”. Тоест да проникнем във всяка част на тяло си и да останем там, без да избягаме в навън, заради някоя “мисъл/спомен” или пък заради болка, сърбеж или дразнител под някаква форма.
- Чувстваме тиха радост - щастие от самото съществуване.
- Можем лесно да оценим преходността на всеки момент и осъзнаваме че нищо никога няма да се повтори! Именно това освобождава нашата свободна воля. Обратното на свободната воля е навика.
- Свободни сме от “навици”, изменяме се постоянно. Гъвкави и флуидни сме. Напасваме се спрямо живота, без да губим “опора”. Нашата опора идва от съзнанието ни, което знае че е безгранично и че живота е само един миг и не се взима сериозност, без значение от крайността. Дори да изпадаме в крайности като тъга или екстаз, съзнанието ни съзерцава неизменността и срединноста. Знае че “и това ще мине”.
- Забелязваме “призмата” през която ума ни възприема света. Това е видимо чрез емоциите.
- Творим от място на празнота и чистота. Без да знаем, думите, картината, движението се появяват през нас. Творчество заради самото творчество. Свободни сме от “аgenda” или скрит замисъл / цел.
Това са част от критериите. Основният е способността ни да извършваме всяка задача, дори скучната с лекота и тиха радост.
Какво изхабява “огъня” ни?
Всеки от вас чудесно знае отговорът за себе си … той е индивидуален, тъй като и огъня също е индивидуален.
Именно това е целта на “душата” на земята - да се индивидуализира и по този начин да се “възпламени” - да засияе в своята първична вибрация.
Именно това е да си “човек”. Не просто да се стремиш “нагоре-и-навън” а “навътре” - към своята същност и така да бъдеш Мост.
Мост между Небето и Земята. Между Духа и Материята.
Мост между Съзнанието и Тялото.
Тази “първична вибрация” или “първично усилие” да се възпламени във всяка клетка на тялото! Именно звукът “ом” - разширението и сгъстяването обратно. Не просто ума да си спомни своята изначална същност-сила, а цялото тяло!
Да си “Автентичен”, “Искрен” и “Умерен” са пътя към това да си “Цялостен”.
Но добре, какво краде вниманието ни?
- Желанията
- Социалните мрежи
Това значи да сме без желания ли? - Не разбира се. Но не те ни водят и не ръководят ритъма ни на действия.
Желанието е форма на липса.
Най-често човек раздава огъня на вниманието си в стремежът си да бъде значим, признат, да принадлежи, да притежава.
Това е състояние на “свитост” на съзнанието. Или - Его.
Когато човек се ръководи от желанията си, чест чуваме реплики и мисли като:
“Не го усещам” или “Както го усетя”.
Докато човек е ръководен от усещанията си, не може да се нарече правилен човек.
Когато влезнем в това колело на значимост и трупане, започваме да раздаваме вниманието си в структури-егрегори, които се подхранват от това и съществуват именно благодарение на изкуствено създаденото си “усещане за спешност” и “важност”. Започваме да “работим нормална работа за да изкарваме пари” и тн.
Не външната проява на проблема е това което ни интересува обаче, а вътрешната причина.
Докато съзерцаваме “външните прояви” винаги ще сме в “капана на времето”. Или ще се разсейваме с тревожност или желания за бъдещето или ще сме затворени в миналото на “аз съм това”, “аз съм си такъв” и ще имаме обяснение за всичко, на базата на миналото или на “какво ще получим”.
А огъня ни се събира и кондолизира само в състояние на “без-времение”. Което отново за “знаещите” от вас може да е станало на някаква сложна конценпция, а в същността си е изключително просто - без-временното е в сега. В това да си в настоящето.
Но “да съм тук и сега” също е омацано с един тон концепции. Менталното пространство около тези идеи са замърсени и лесно се “нахакваме” в това да “знаем” какво е … А самата същност на това без-времение е в не знаенето, в това да не виждаш, да не чуваш, да не мирише, да не знаеш. Но да ти е искрено интресно да разбереш, да те гъделичка.
И от това не знаете - произлиза истинското знаене. Но то не е фиксирано. То трудно остава в “истинският свят” защото е “не заземено”. Поредната концепция която да пре-дефинираме и прочистим.
Заземен и тук и сега е едно и също нещо - Да бъдеш в тялото си.
Тялото винаги е тук и сега. То е заземено, когато пропусне гравитацията - естествен процес който така и така го има, но съзнанието ни, сковано от очаквания и емоции не е “пропускливо”.
Тези напрежения имат корен в начина ни на мислене и възприемане - в съзнанието ни.
И ако искаме да ги освободим основната сила която ги “разлепва” е ОГЪНЯ!
Способността на съзнанието ни да удържа една мисъл/идея/действие без да се разсейва.
Или дори по точно - да удържа чисто внимание, без да се опитва да “променя” нищо.
Да остави политиката, болките и желанията на външния свят на мира.
И да приеме.
Тялото е сгъстено съзнание. То е точно отражение на душевното ни състояние.
Ако то не е в правилна пропорция - на места се затваря, на други е в прекомереност.
Затова идеята зад пропорцията и цялостта е спластените места да се отворят и да пропуснат, а тези които са “празни” да се напълнят.
Да станем пропорционални започна от отношението ни към външния свят и от способността ни да “влизаме вътре”.
Но за отлепим и да се напълним ни е нужен ОГЪН.
Ако постоянно разпиляваме нашият огън по външни усещания, никога, или поне не в този живот няма да успеем да въплътим Автентичната си цялост!
Но пътя е индивидуален. Няма отговори които да прочетете навън които да заменят духовната работа.
Тази която се извършва сам със себе си в тишина. С искреност и постоянство.
“Но какво да практикувам? Коя е моята техника? Как да избирам?” - всички тези въпроси идват от същото Его, което се страхува за бъдещето си, затова се съмнява в правотата на задачата си.
Номер едно причината за разпиляване е - СЪМНЕНИЕТО в себе си.
Съмнението е неизбежно. То е самата функция на ума. То е дар и не бива да се анатемосва и “премахва”, не че можете без да затриете “себе си” в процеса.
вметка - перспективата която ви предоставям тук не е за “освобождение” - пътя на Небето, нито за “да живееш като за последно” - инерцията на земята, а пътя на Човека - пътя на Душата! Пътя на огъня!
Съмнението в себе си е състояние на “не присъствие” и не приемане на сегашния момент за съвършен в своята несъвършеност.
Пусни мислите за себе си.
Пусни мислите за правотата си.
Влей вниманието си навътре! В самото действие, през тялото, това което извършваш в момента! Не е по-сложно от това.
Ако се разсеяш - окей - върни се.
Ако пак се разсеяш - пак се върни.
1000 пъти съзнанието ще излезне навън, 1001 пъти го върни обратно над задачата.
Така го тренираме да се консолидира, да се събира.
И това създава условията в тялото, които по нататък ще спомогнат това Внимание винаги да си стои вътре. Именно това е функцията на тялото - да удържа, да е бавно и мудно но и точно заради това е най-добрата Опора.
Но на какво е опора?
На вечните ни желания и не желания?
Или на вечното желание да горим в живота си, точно какъвто е - сега.
Утре никога не идва.
Има само сега. И винаги ще има само сега.
Пусни тревожността за бъдещето и всичко ще се намести.
Това е духовно развитие.
Духовно развитие
Пътя на Огъня, е пътя на Духа.
“Духовно развитие” е станало клише, празно от съдържание, затова нека дефинираме очевидното.
Духовно развитие е това развитие което подсилва проявата на Духа!
Какво не е духовна практика?
- Сетивата - или направи външното скучно или вътрешното интересно.
- Музиката - освен white noise.
- Шаманизъм, Ритуалност, Церемонии
- Транс, ритмични барабани, чантинг, мантрас. Защото нямаш център, в медитацията имаш център
- Гурус - не става от вън. Соло-практика е.
- Психаделичните преживявания и медицини.
- Работа само с ума - психология.
- Визуализации
Знам че някои от вас ще скочат. Не твърдя че съм прав, това си е моята перспектива. За периоди от живота ми много от гореизброените са били нужни, най вече за да успокоя ума си, за да мога да започна да навлизам навътре. Но това е “ментална работа” и често е с някаква цел. Докато да развиваш Духа е състояние на живеене, на присъствие, а не цел.
То е битуване в парадокса на живота. Именно когато ума съзерцава някои от безкрайните парадокси на ежедневнието ни, съзнанието “отлепя” и вижда пространството “между”. В паузите.
Ако искате да отворите пространство в живота си
- съзерцавайте паузите
- върнете вниманието си вътре
Толкова са много традициите които говорят именно за този път … но в днешно време, повечето са “разсеяни” от наслоени “new-age” практики и учения … Разбира се и в миналото е имало такива.
Истински за мен са не тези които се стремят към освобождение, не тези които наричат тялото “затвор” а плътта “сатана”. Нито тези които обожествяват плътското като единствено. А средният път.
Пример от исихазмът:
“Св. Йоан Лествичник дефинира исихията с едно изречение: „Исихаст е онзи, който се стреми да задържи безтелесния ум в дома на тялото." Исихастите откриват, че умът сам по себе си е прекалено бърз, флуиден и лесно се отнася във фантазии; единствено „тежестта" и плътността на физическото тяло могат да послужат като котва, която да задържи вниманието в настоящето.”
За скуката, пак от исихазмът:
В пустинната традиция (Египет и Синай) монасите са плетели кошници от палмови листа по цял ден и след това често са ги разплитали. Целта не е била кошницата, а удържането на будно внимание върху монотонно физическо действие без отегчение и без разсейване - победа над демона на Акедията – духовната скука и нетърпение, който търси „нещо по-интересно"
У-Уей (Wu Wei – ненамеса на егото).
Нека вземем пример и от Будизма:
Будизмът (Випасана): Това е сърцевината на практиката на Буда. Когато в тялото се появи сърбеж, болка (Dukkha-vedana) или приятно усещане, неосъзнатият ум реагира мигновено по навик (Sankhara) – със съпротива/бягство или с вкопчване/желание. Когато обаче останеш с чисто, непоклатимо внимание вътре в усещането и видиш неговата преходност (Anicca), веригата на автоматичния навик се къса.
- Дантиен е “магнит за ума” който консолидира огъня
- Избери това което ти носи огън
- Крадците на внимание:
- Съмнението в себе си
- Предварителното изживяване (Фантазирането)
- Фиксираната идентичност: „Аз съм си такъв"
- Страхът от чуждата оценка - как изглеждам в очите на хората
- Недоволството, обидата и вътрешните диалози - осъждането
- Мултитаскингът
- Незатворените цикли и отлагането - всички тези “гещалти” стоят като „замръзнали фонови процеси" в операционната ти система.
- Водене по усещанията („Както го усетя") - В момента, в който задачата стане „скучна" или в тялото се появи леко напрежение, умът веднага търси бърз допамин – храна, телефон, музика, разговор.
- Информационно претоварване - социални мрежи, действия без център.
- Егрегорите на „Спешност и Важност
- Търговията в творчеството и практиката - В исихазма това е коренът на Духовната гордост и Прелестта – състояние, в което егото краде самия духовен път и го превръща в свой паметник.
Коментари
Зареждане на коментари...