Тази статия бе написана без цел, следвайки вътрешен Творчески импулс за идеята да свалим Творчеството от пиедестала на “мъчителното, егоцентрично усилие” и да го върнем там където му е мястото - в сферата на Духа и Играта!
За мен имаше 4 книги които отключиха нова перспектива за Творчеството:
- Първата - Джулия Камерън “Пътя на Твореца”.
- Втората - Ген Ключовете на Ричърд Ръд
- Третата - Безсмъртие и Сексуален Синдром на Олег Черне.
- и Сугестопедия на Георги Лозанов.
Привидно различни, но фундаментално - едни и същи.
Творчеството е трудно да се опише в думи, защото словото - то е едностранно, което го прави лишено от цялост. А творческият процес е акт на оцелостяване. На синхронизация.
И разбира се мога да споделя с думи, но ви каня сами да изследвате обема стоящ зад самите думи.
“Раз-Твори” се …
„Есенцията на творчеството е способността на духа да се „разтвори“ в хармонията на изкуството, за да преодолее бариерите на страха и логическото ограничение. Това разтваряне не е загуба на себе си, а активно пренастройване, което позволява на твореца да достъпи парасъзнателните си резерви и да превърне сухата материя на опита в жив, пулсиращ и цялостен образ, който лекува и вдъхновява.“
-из Евелина Гатева
Творчеството е Креативност.
Креативността е Съзидание. Да създадеш.
Но кой създава? - това е основният въпрос който Сугестопедията задава.
Коя е тази твоя (множествена) личност която твори? И защо го прави?
Разбира се, ако творчеството има цел различна от самият акт на съзидание - тогава наместваме собственото си его в процеса.
Повечето “творчество” днешно време е резултат на несинхронизиран и нецялостен ум/его, което иска да бъде значимо, иска да бъде видяно, иска да се покаже че може, да докаже … а “създаването” се е превърнало в “работа” (”робот-я”) …
Не казвам че не трябва да имаме цели. Целеполагането е ключова част от процеса. Но и то само по себе си може да бъде “творчество” а може и да бъде породено от страх за бъдещето или пък желание за контрол. На всеки му е познато какво имам предвид.
Целта е в сърцето.
И тя води към небето,
отпускам съзнанието си и знам,
слънце грее в душата,
и разпервайки крилата,
в полет, в песен,
в истина и благодарност унесен,
творчеството си отдавам, дори когато искрено се притеснявам,
на благото на моята среда,
на хората, на семейството, на рода,
щом мога да творя,
и щом като творя съм по добре от като НЕ творя,
значи Трябва да творя!
И да.
В мен има его, има личност,
но когато творя, тя се изпарява,
и нещо вечно ме озарява,
просто знам,
и пиша, свиря, пея,
визуални образи през сетивата си транслирам,
и в структура ги формирам.
Така пред мен се появява - творба.
И за мен дори е новост. И аз чета я, като за първи път.
Просто в потока се оставям. А егото ми, мисълта, е нежен бриз, разпръскващ облаците и мъглите на съмнението, осъждането и перфекционизма.
И така с лекота, просто слушам и следвам, присъствам с всичките си сетива, с цяло тяло, с цяла душа, отпуснат и концентриран в това, да съ-творя.
Често какво творя - не знам.
Но едно знам и от мен зависи - да се настроя и да създам правилна среда, така че като седна да творя - през мен чисто да се пише, рисува, свири.
Така че - да, от ПЛАН нужда ИМА!
Но той е за това, среда да се създаде и в лекота да ме понесе, без в егото да ме отнесе.
Както едно семе за да израстне са му нужни точно и само 3 съставки.
И НЕ, няма нужда от “светлина”. Семето покълва на тъмно.
Именно в тази тъмнина, в мистерията, в не известното се случва магията.
Затова първото правило на творчеството е - “отглеждай семето, идеята, гъдела си - с търпение на тъмно”.
Често бързаме веднага като ни дойде нова идея или творчески проект да споделим с приятел. Често избираме именно някой скептичен приятел, който макар искрено да ни мисли доброто, тази негова “добродетел” се проявява като “да ни предпази” или пък “да ни покаже къде можем да се подобрим”. А нашето семенце е тъй крехко все още. Има нужда от невероятна нежност, подкрепа и любов. Има нужда от тъмнината на утробата.
Затова преди да се покажем на светлина - първо сами създаваме в нас правилната среда (от 3 съставки) за да може семенцето ни да покълне и порасне.
Съставките са:
- Вода
- Топлина
- Кислород
🌬️ Кислород. Въздух.
Да създадем “правилната среда” е “кислорода” - елемент въздух.
Киселинна среда от мисли като “не ставаш”, “няма смисъл”, “не мога” убиват семето преди да се е показало.
Докато утвърждения като “Аз съм добър писател”, “Всичко идва при мен в правилния момент и правилното място”, “Умело реализирам мечтите си”, “радвам се и обичам това което правя”, “пускам божествената си мисъл да сътвори най доброто за мен и всички разумни същества - <казваш какво искаш да сътвориш>” …
Тази нагласа, създава правилната среда и дава кислород на семето да покълне.
кис-ло-род → кисел ли си на рода си? Или отпиваш от корена на мъдростта и усещаш силата на всички поколения преди теб?
💧 Вода. Емоциите.
Водата- емоциите са “горивото” на нашето творчество.
Гнева - може да е гориво.
Тъгата - може да е гориво.
Дразнението - може да е гориво.
А какво по-добро гориво от Любовта, от Радостта от самият процес?
Да бъдем чувствителни!
Колкото сме по-чувствителни, толкова по сме отворени за съзидателния поток.
Да признаваме чувствата си. Да умеем да оставаме с тях.
Това не е някаква сложна техника или философия, дори напротив. Колкото повече се “опитваме” толкова по сложно става.
Емоцията се освобождава и трансформира от ЧИСТО ВНИМАНИЕ.
Не от напрегнато Намерение.
Това да присъстваме със себе си, точно както сме си, без да се взимаме твърде насериозно и да си напомняме че каквото и да чувстваме - “и това ще мине”.
Например сега докато пиша това, ума ми много му се иска да каже всичко с 1-2 изречения, да остави само есенцията … но през мен се изливат много повече от това което исках да кажа. Въобще не планирах да поглеждам през елементите нужни за едно семе да покълне :D Но понеже съм “отпуснат” и следвам потока, той ме изненадва. Но за да не се разпилеем, както и водата в тялото ни не се разпилява заради “кохезията”.
какво е кохезия:
*Кохезията на водата е способността на водните молекули да се привличат и да се „държат“ една за друга. Това се дължи на така наречените водородни връзки. В човешкото тяло (което е съставено средно от около 72% вода), кохезията е жизненоважна за множество физиологични процеси.*
Кохезията е способността на нашето съзнание да се “връща” към чувствата които иска да ОТГЛЕДА!
Като радостта и любовта.
Така че и тук, на ниво Вода, отново опираме до това да “отгледаме” семенцето, идеята си в среда която го напоява с качествени емоции.
А няма как да отглеждаме с радост, ако не си признаваме емоциите и ако не се усмелим да присъстваме с тях - такива какви са. Без да се опитваме да ги променяме. Той потока си тече сам, стига да не му пречим. Има време за “разбиране на емоциите” има и време за “творчество”, ако ги омешваме от нас излизат едни драматични творби, носители на тази вибрация на “жертва съм” или “спасител съм / помагам на хората” …
Знам че разбираш за какво говоря.
и така стигаме до есенцията:
“Творчество за самото Творчество” -
🔥 Топлина. Елемент Огън.
Огъня на Духа или огъня на Егото? Кой от двата използваш за да създадеш топлина?
Единият те изтощава, той е разсеян и разпилян.
Другият е Слънце!
Знаете - “Енергията следва Вниманието”
Бич на днешно време е че вниманието ни се разпилява, не умеем да удържаме действието си, без да мислим още 5 неща, без да се разсейваме.
Системата е създадена да ни разпилява вниманието и да ни свръх-стимулира. Което води до претоварване на нервната ни система
Знаете ли кое е общото между 3те книги които спомена в началото?
Лозанов го нарича - “концентративна психорелаксация”
В Ген Ключовете е изкуството на “Съзерцанието”.
в Пътя на Твореца има цитат “Мярата”
Олег го нарича - “да съхраняваш действието си и то да те пълни”. А именно да
🌍 и финално - ЗЕМЯ
Творчеството е Физически процес. Той е раждане. Той е отглеждане.
Творчеството НЕ е процес на “завършване”. Насилването на нещо да бъде “завършено” често е гласа на перфекционизма или пък егото което иска да се чувства че е направило нещо значимо. И това е напълно Окей! Този глас, той не е лош сам по себе си, просто има различна цел и мотив от тази на Твореца в нас!
Една творба никога не е завършена, просто в даден момент решаваме да спрем и продължим с нещо друго.
Усещане на “завършеност” е в това да създадем правилна пропорция.
Усещане на “завършеност” е когато творбата ни има “цялост”.
А щом наша творба има цялост - значи ние в този миг на съзидание сме имали тази цялост!
Ако нещо не се случва естествено да стигне до “завършек”, колкото и да го насилваме, или пък да използваме AI и други подобни инструменти, то пак няма да придобие онази Цялостна форма.
Цялостта идва естествено.
Като следваме потока и отглеждаме творбата/идеята си в правилната среда. С топлина, напоена с любов и вДЪХновена от лек ум.
Елемент Земя е Прегледа.
Съзнанието ни все е фокусирано над “още”, а завършеността идва именно от “малките детайли”. Да се върнеш и да прегледаш творбата си, да почувстваш процеса през който си минал, да си искрен със себе си да го видиш чисто и да премахнеш всичко което не е на място. С радостна прецизност и търпение да обгрижиш всеки ръб и място което сякаш е лишено от хармония - това е елемент Земя.
Всяка наша творба е продължение на рода ни.
Творчеството е свещен съюз на мъжа и жената в нас.
На логика и емоция.
На лявото и дясното полукълбо.
Творея в своята приказка в разтвори се намери дневника на баща си където имаше пророчество -
“”
Ако ви е интересно да минете през цялостен процес специално създаден да Раз-Твори блокажите и да Раз-Твори душата ви в полет и песен - кандидатствайте в школата на Творея - “Раз-Твори се”.
Преживяване - както лично, така и колективно с формиран твой - Творчески Клъстър.
Кандидатствай тук:
Коментари
Зареждане на коментари...