Знаете ли, често получвам обратна връзка от вас че начина ми на писане е “твърде на високо ниво” или че пиша за неща които никой не разбира … И често ми предлагате да го направя по “просто” и “разбираемо”, “заземено”. За някои от вас изглежда “в облаците”.
Вероятно изглежда така. Но Аз съм си Аз.
Питам и AI - “Как тези статии да стигат до повече хора” и отговорът е изключително добре структуриран и категоричен - “Намери какво е спешно на човека, говори на неговият език, направи ги по-кратки и им давай малки аспирини, не им говори за витамини” …
И наистина ми звучи логично.
Вземам тази мисъл и я съзерцавам.
Колкото повече я съзерцавам - толкова по-присвито ми става.
Нещо не е наред.
Може да е логично и “заземено” в “средата в която живееш” и “да си реалист”, но не това ми шепне интуицията за вярно за мен!
Затова в тези момент, съзерцавам. Паузирам.
Свързвам се с рода.
Свързвам се с онази част от мен която е вечна и чувствам!
Чувствам обема на живота си. Чувствам корена, чувствам бъдещето си Аз.
Чувствам благословията да съм жив точно сега.
Благодаря.
Благодаря че съм сред тези хора, в този дом, в този род.
Благодаря на баба си, за това че си отиде именно за ме научи да приемам.
Благодаря на брат си, че ми показва, че не от съвет има нужда човек. А от това да му попадеш ръка, да го хванеш когато може. Не е его, да водиш. Его е да искаш да водиш.
Его е да искаш да си отговорен.
Его е да искаш да си значим и изобилен.
Вместо да знаеш че вече си!
Благодаря на майка си и баща си, за това че дават живота си за мен и че ми показват какво значи истинска любов и отговорност. Тя не е шумна, често дори е невидима. Но знаеш.
Благодаря на дядо си, за примера който е за мен. За това че ме научи да карам колело, да спортувам, да обичам природата и изкуството! Ти не го направи със съвет, а с пример!
Благороден съм!
Благословен съм!
Затова знам, че само един творец може да “помогне” на блокирал творец.
Не знания, не информация, не курсове и бързи решения. А самият акт на творчество.
Същото е и за AI-а.
Човешкото изкуство е като да се върнеш вкъщи при своята любима, спонтанно направила топла супа или хляб, подхранващ цялата ти същност.
AI-а е като да се върнеш на замразена манджа от Хепи - изглежда като от корица, на вкус е чудесна. Но е лишена от заряд.
Творчеството не е заради момента в който имаш резултата в ръцете си, а за самият миг на сътворение. Той изменя цялата действителност и отеква във вечността, дори и никой да не запомни името ти.
И да, знам за тези от вас - по-духовните … Знам че “мисълта владее материята” и че “ти само с намерение я променяш” супата от Хепи. Така е. Шах и мат, прави сте, както винаги.
Сигурно и някой учител е казал същото.
Нямам думи, нито слово, с които да оборя това.
Само тишина.
Съзерцание.
Пауза в която просто знаеш.
Изкуството се ражда от нищото. AI изкуството се ражда от “нещото”.
Това да отхвърляш AI-а е същото като да си мислиш че той е бъдещето.
И в двата случая - изпускаш есенцията.
Да чуеш.
В паузата. В спокойна разходка, в тихо седене, в тай дзи, докато твориш, или пък докато действаш активно - да усетиш онова чувство на покой. Дори в действие - не правиш нищо. Всичко е мир. Неподвижно. Всеки го е усещал все някога, в природата.
Вътрешната тишина, която отваря сетивата за песента на живота.
Това е изкуство. Естество дори.
Нуждата идва от егото.
Силата идва от корена.
Корена е рода.
Единствения 'егрегор’ който дава реална сила е рода.
И така приятели няма да пиша „по-просто“, поне не сега.
Вероятно някой ден. Когато съм в този период от играта, в която сърцето ми е в ритъм с барабанящата сила в корена ми, която наелектризира ума ми и го прави остър, кара го да се разширява … знам че ще дойде този период. Не избежно е. Но защо ми е да искам да съм някъде където не съм? Знам че всичко се “реализира” когато му е момента, сега е време за директност, за разширение и сила!
И да - абстрактното е.
Но би ли искал да паузираш за да усетиш силата?
… Спри за минута сега. Три дъха. Усети как диша тялото ти!
Но знаете ли, докато пиша това - осъзнавам.
Самият акт на искрено участие в съ-творчеството изменя цялата действиетелност, изменя и човекът.
Докато пишех това - осъзнах —>
Дървото е цялостно, разклонено, истинско, но не можеш да го връчиш на човек, без да го затрупаш. Това наистина е „в облаците".
Затова “есенция” е да дадеш - Семето.
Семето от същото дърво то пак е цялостно, но е просто. Помества се в дланта. Пак носи цялата дълбочина, но е сгъната вътре.
И основното - семето расте в ТЕБ, с твоето темпо.
Сега разбирам … и се
Доверявам,
на теб читателю, че ще го отгледаш семето.
Коментари
Зареждане на коментари...