Описание на духовното освобождение на Падмасамбхава - Дзогчен
13 мин четене
—Зареждане на преглежданията
Съдържание
🔥
Разказ за духовното освобождение на Падмасамбхава (Гуру Ринпоче) под ръководството на учителя Шри Симха – един от великите учители в традицията Дзогчен.
Част 1
☝️ Учителят каза: „Обучавай ума си чрез Трипитака“ (трите „кошници“ със свещени текстове). Следвайки това, аз отидох и изучих Трипитака в нейната цялост.
Осъзнавайки, че всички явления са като сън – илюзорни по своята природа – аз се обърнах към учителя с думите: „Желая да получа учения от Вас.“
Учителят отговори:
„Ти си учен човек, овладял Трипитака; сега позволи на всичко, което си натрупал, да се разтвори.
Разбирането, че всичко е като илюзия, трябва да проникне в самото ти същество. В противен случай това са просто думи, които няма да доведат до просветление.
Насочи погледа си към небесната шир. Това е ключовата практика.“
🔆 Практикувах по този начин и възникнаха определени преживявания: липса на каквото и да е усещане за тяло; липса на осъзнаване на вдишването или издишването; усещане, че мога безпрепятствено да преминавам през видимите явления; както и убедеността: „Аз не мога да умра.“ Когато тези преживявания се появиха, се възгоррях и разказах за тях на своя учител.
Той отвърна: „Изключително глупаво е да се гордееш, че си бил докоснат от благословията на учителя, и да смяташ това за достатъчно. А сега отиди на уединено място и се въздържай от създаването на каквито и да било умствени конструкции.“
Част 2
Оттеглих се на уединено място и в продължение на една година се стремях да избягвам създаването на каквито и да е умствени конструкции.
Възникнаха следните преживявания и мисли:
„Празнотата е проявление! Проявлението е празнота! Проявлението и празнотата са неразделни! Няма дуалност между Будите и съзнателните същества! Дори да извърша недобродетелно действие, от това няма да произтече зло! Дори да извърша десетте добродетелни деяния, от това няма да произтече полза!“
Смятайки тези преживявания за задоволителни, споделих ги с моя учител.
Той отговори: „Глупаво е човек да се задоволява само с едно медитативно преживяване.
Ако вярваш, че проявлението и празнотата са неразделни, тогава трябва да си свободен от привързаност към проявленията.
Така ли е при теб?
Ако вярваш, че Будите и съзнателните същества са неразделни, тогава трябва да почиташ съзнателните същества и да им служиш точно така, както би служил на Будите.
Правиш ли го?
Ако си мислиш: „Дори да извърша десетте недобродетелни деяния, кармичните им плодове няма да узреят“, тогава трябва да си способен да приемеш десетте недобродетелни деяния на другите, насочени срещу теб – дори това да означава самият ти да бъдеш убит.
Способен ли си на това?
Ако си мислиш: „Дори да извърша десетте добродетелни деяния, от това няма полза“, тогава не би трябвало да изпитваш радост, когато другите извършват десетте добродетелни деяния в твоя полза – дори ако те спасят живота ти.
Така ли е при теб?
Сега се върни отново на уединено място.“ „Нека тялото ти остане като труп, гласът ти – като на ням, а умът ти – като небето.“
Част 3
След това се оттеглих на уединено място и практикувах, което доведе до появата на осем преживявания:
Преживяване на Яснота – съвършена прозрачност, при която няма разграничение между вътрешно и външно; тя се проявява като недиференцирано състояние на будност и празнота, независимо дали очите ми са отворени или затворени.
Преживяване на Празнота – състояние на пълна отвореност и пустота, свободно от каквото и да е вкопчване във вътрешни или външни явления, при което умът не се задържа върху нищо.
Преживяване на Блаженство – наподобяващо топящо се масло – състояние на съвършена свобода и лекота, лишено от каквито и да е мисли за съществуването на тяло или ум.
Състояние на непривързаност към различните сетивни възприятия, макар все още леко помрачено от липсата на пълно умствено присъствие.
Състояние на будност, подобно на слънце, греещо в небето.
Преживяване на тялото като мъгла – лишено както от статута на „обект“, така и от каквато и да е същностна основа за физическо действие.
Състояние, в което не се възприемат нито „аз“, нито „други“.
Осъзнаването, че всички същества трябва да се пробудят за смисъла на природата на ума, точно както направих аз.
Възхитен от тези преживявания, аз ги описах на своя учител.
Той отговори: „В Дзогчен съществуват три „обстоятелства“ (или аспекта): „обстоятелството на спонтанното присъствие“, „обстоятелството на немислимото“ и „обстоятелството на великото блаженство“. От тези три, твоите преживявания принадлежат към обстоятелството на спонтанното присъствие. Докато продължаваш да пребиваваш в това състояние на свежест и непосредственост, аспектите на немислимото и великото блаженство ще се проявят.“ Самсара е съблазнителна, а умът е наивен!
Не се привързвай към медитативните преживявания; вместо това разшири ума си.“
„Но как човек разширява ума?“ Попитах.
Гуру Шри Сингха отговори: „Будите и съзнателните същества се различават единствено по необятността на умовете си. Онова, което се нарича „ум“, „съзнание“ или „осъзнатост“, по своята същност е едно и също.
Съзнателните същества не се различават от Будите, освен по границите на своите умове. Умът на съзнателното същество е ограничен, докато умът на Буда е всепроникващ.
Затова развивай простор на ума, подобен на небето – небе, което не познава граници нито на изток, нито на юг, нито на запад, нито на север.“
Част 4
След това се оттеглих на уединено място и развих просторност на ума, подобна на самото пространство. От това възникнаха следните убеждения: умът – лишен от проектиране или разтваряне на мисли, пребиваващ точно такъв, какъвто е – представлява състояние на съвършена еднонасочена осъзнатост и празнота. Където и да погледнех, всичко беше едно и също! Това се нарича „Еднонасоченост“.
Пълното отсъствие на вкопчване в материалните явления – състояние на съвършена отвореност, при което умът не се задържа върху нищо – се нарича „Простота“.
Осъзнаването: „Какво друго би могло да има? Както и да погледнеш, всичко е идентично! Няма нищо за отхвърляне и нищо за постигане!“ Това се нарича „Единен вкус“.
Осъзнаването: „Какво друго има за търсене? То остава едно и също, независимо дали човек медитира, или не! Няма абсолютно нищо за практикуване; няма нищо, което да трябва да се култивира чрез медитация!“ Това се нарича „Не-медитация“.
В мен възникна дълбоко преживяване: „Отвъд това не може да има нищо! Двете форми-каи (рупа-каи) произтичат от Дхармакая; следователно, многобройните проявления на всичко, което се вижда и чува, са като пламъка и неговата светлина! Няма предхождащ импулс, който да задвижва вдишването или издишването на дъха! Без да се създава каквото и да е, въпреки това се проявяват безброй форми! То е неизменно, подобно на самата същност на пространството! Не възниква дори и най-слабата следа от дуалистичен ум! Ето това е!“
Преживях ярка яснота, абсолютна чистота, съвършена отвореност и всепроникващо присъствие – всеобхващаща цялост, пълна свобода и присъствие, което изпълва всичко. Яснотата се усещаше като слънце, изгряващо в небето; празнотата – като необятно пространство; блаженството – като океан. Възникваха най-различни преживявания, подобно на вълни в океана или облаци в небето. Когато това се случи, разказах на учителя си за него.
Гуру Шри Сингха каза: „Естественото състояние на нещата е лишено от каквото и да е, което би могло да бъде „преживяно“. И така, какво е това, което преживяваш? Кой е този, който го преживява? И на какво се радваш толкова? Аз самият не преживявам абсолютно нищо. Да не би да си постигнал нещо още по-висше?
Твоите преживявания са постижение, което коренно се различава от постижението на Будите от трите времена.
Привързването към притежаването на дадено преживяване трябва да се разпознае като изкушение от страна на Мара.
Всички твои преживявания са изкуствени; те възникват от ментални конструкции. Те ще продължат да идват и да си отиват. Няма да ти бъдат от полза, когато се сблъскаш с трудности; те са просто було от приятни представи.
Ти не си развързал възела на концептуалното мислене. То е като болест, скрита дълбоко вътре.
Може би в момента изпитваш блаженство, но то няма реална полза. Тъй като не си проникнал до самата същност, демонът на заблудата все още дебне наблизо.
Ако смяташ някое медитативно преживяване за крайна цел, не можеш да разрешиш въпроса за „възгледа“, докато оставаш потопен в концепции. Ако се увлечеш по един-единствен фрагмент от самадхи – заключавайки, че няма нищо по-висше, и погрешно го вземайки за съвършенството на самадхи – няма да успееш да пресечеш активността на концептуалното мислене:
Пластовете от медитативни преживявания никога няма да се изчерпят, а нечистотата на невежеството няма да бъде премахната.
Всяко медитативно преживяване е съпроводено от временно очарование. Вземайки подобни преживявания за абсолютната истина, ти само още повече затъмняваш съзнанието си.“ Когато реалността – която е напълно свободна от привързаност и промяна – бъде затъмнена, самите привързаност и промяна превръщат тези твои блажени плодове в нещо не повече от отклонение от пътя.
Ако се вкопчиш в яснотата, смятайки я за крайна цел, ще постигнеш най-висшето състояние в сферата на формите.
Ако се вкопчиш в преживяването на празнотата, в която липсват мисли, смятайки го за крайна цел, ще постигнеш най-висшето състояние в безформената сфера. Ако се вкопчваш в блаженството, възприемайки го като крайна цел, ще постигнеш единствено най-висшето състояние в сферата на желанията.
Това няма да доведе до ненадминато просветление – върховното сидхи на Махамудра.
Част 5
„Щом е така, как тогава трябва да практикувам?“ – попитах аз.
„Открий своя Първичен ум, а след това се върни при мен!“ – отвърна той.
„Но към какво тогава да насоча усилията си?“ – попитах аз.
„Насочи всичките си усилия именно към отсъствието на усилия!“ – отговори той.
„Как може да се практикува самадхи без усилия?“ – попитах аз.
„Благороден сине, не бъркай временните преживявания с върховния плод.
Не се привързвай към тях.
Не наблюдавай обектите и не наблюдавай самия ум. Не се впускай в множество дейности и не пораждай желания.
Не таи нужди и не изпадай в отчаяние.
Остави ума си точно такъв, какъвто е. Нека почива – подобно на центъра на пространството“ – каза той.
Тогава отидох на уединено място и практикувах точно по този начин.
Предишните ми преживявания, които се оказаха просто пластове от концептуални мисли, изчезнаха напълно.
Осъзнах естествения ум – напълно незасегнат нито от недостатъци, нито от добродетели; напълно свободен от каквато и да е основа за медитация или причина за заблуда.
Разбрах, че ако човек се опитва да култивира този естествен ум, не възниква абсолютно нищо; но ако не го култивира – не възниква и никаква заблуда.
Осъзнах, че това е естественият ум, лишен от какъвто и да е недостатък – една оголена, ярка осъзнатост.
След като осъзнах тази съвършена отвореност – толкова свежа, представляваща единния вкус на всички явления както в самсара, така и в нирвана – споделих това с моя учител. Учителят каза: „Първичната природа – несъставният Дхармакая – е именно този чист, оголен, естествен ум, в който няма какво да се култивира и няма нищо, което би могло да породи заблуда. Не се затъмнявай повече чрез копнеж! Доведи този „стар, жадуващ“ до състояние на отсъствие на желания!
Поддържайки състоянието, известно като „никога не медитирай и никога не се отклонявай – никога не се отделяй от природата на не-медитирането“, ти ще постигнеш както върховните, така и обикновените сидхи.
Е, кажи ми, има ли нещо, което те тревожи?“
„Нищо не ме тревожи, тъй като нямам нито нарушения, нито съжаления по отношение на моите самая ангажименти“, отговорих аз.
„А изпитваш ли някакво недоволство?“ – попита той.
„Все още има леко чувство на недоволство“, отвърнах аз.
„Ако си недоволен, значи таиш надежди. Ако си доволен, значи таиш страхове от загуба.
Ако имаш надежди и страхове, ти си уловен в дуалистично вкопчване. Това възпрепятства не-дуалната мъдрост на великото блаженство – непорочния плод.
Без да размишляваш дали нещо е недостатък или добродетел, придържай се твърдо към практиката на не-дуалността.
От този момент нататък – просто продължавай напред и не се връщай при мен!“
Част 6
След това практикувах в страната Одияна, като у мен не възникваше дори най-малката мисъл да поискам наставления, да говоря за преживяванията си или да правя разграничение между добродетел и недобродетел, между добро и зло. Просто отивах, където отивах, и седях, както седях; станах като труп.
Тогава учителят пристигна и попита: „Нима няма да ми се поклониш? Нима не желаеш да ми покажеш своето осъзнаване?“
„Не става въпрос за това, че „не се покланям“ – аз не притежавам дори частица разбиране, която да ти предложа. Сега всичко е като следа от птица, летяща в небето“, отговорих аз.
Учителят каза: „Без никога да се отделяш от това осъзнаване, отивай, където пожелаеш. Без никога да се разграничаваш от него, върви, където ти е угодно. Нека поведението ти бъде в съгласие с Трипитака, медитацията ти – с Тайната мантра, а възгледът ти – с Дзогчен.
Изпълнявай стремежите на съществата, точно както прави скъпоценният камък, изпълняващ желания.
Обучавай множество достойни ученици. Макар ти самият да нямаш желания, винаги прави подношения на гурутата, идамите и дакините. Ще се превърнеш в онзи, на когото осемте класа богове и демони ще служат.“ След като каза това, той си тръгна.
От този момент нататък приех с цялото си сърце истината, че всички неща са като сън или илюзия, и че самият ум надхвърля раждането и смъртта. Божествата от осемте садхани на Херука се появиха пред мен; осемте класа богове и демони станаха мои слуги, а аз странствах из много краища на Индия, носейки полза на съществата.
По-късно, когато [крал Трисонг Децен] изграждаше манастира Самйе, осемте класа богове и демони създадоха препятствия. Казах им: „Не е редно да създавате пречки, защото намерението на Царя е чисто като злато!“
Боговете и демоните отвърнаха: „Защо не дойдеш сам, Учителю?“
И така, аз лично се отправих към Страната на снеговете, а по пътя срещнах пратениците [изпратени от Цар Трисонг Децен да ме поканят].
Аз, Падма от Удияна, следвах Гуру Шри Сингха.
Именно това последно наставление доведе до моето – на Падма – освобождение. Нито Трипитака, нито Тайната мантра ми донесоха освобождение; тъкмо това тайно учение ме освободи.
Нека всички, които са достойни, също постигнат освобождение чрез него! Нека това последно, пряко въведение от Гуру Шри Сингха достигне до достоен човек – такъв, който притежава необходимата подготовка от минали животи!
Това е скрито в Пещерата на лотосовия кристал.
Поверявам го на теб, Шампо [един от местните духове на Тибет, който се е зарекъл да защитава тези дълбоки учения], за случай, че се появи някой недостоен.
В този свят няма друго наставление, подобно на това.
Самая.
Печат, печат, печат.
Печат на поверяването.
Печат на тайната.
Сподели:
✦ Общност
Коментари
Зареждане на коментари...
M
Написано от
MarDaRaTin
Есенции за осъзнат живот, творчество, образование и Дао. Открий статии, древни знания и интерактивни приказки в живата библиотека на Азайра.
Коментари
Зареждане на коментари...