Събуди Огъня
🔥

Събуди Огъня

Зареждане на преглежданията
Съдържание
Нашият огън е нашето внимание!
Нашият огън е нашата душа!
Когато душата ни е възпламенена и събрана-фокусирана — Светлината на Духа се проявява!
notion image
Николай Рьорих — „Агни Йога“ (1928).

🔥 Но какво значи възпламенена душа?

🔥
Всъщност есенцията е свързана с въпроса доколко нашето съзнание-внимание е събрано и можем да го удържим върху „задачата“, без да се разсее или измори!
Колкото е по-събрано и интензивно, толкова повече се усилва способността ни да се концентрираме — естествено.
Концентрираното съзнание не забравя и не помни, тъй като то е отвъд времето. То е само в сега, а в сега винаги знаеш всичко, което ти е нужно, тъй като си свързан с безкрайния източник — с Духа!
Този, който „иска да си спомни“ или да е „креативен“, не е съзнанието-Дух, за което говорим тук, а съзнанието-его; фронталната личност.
Тя също си има роля — чрез нея можем или да разпилеем вниманието-силата си из всякакви „желания“, копнежи, бивайки в състояние на „липса“, на която постоянно да угаждаме, за да почувстваме покой, или да открием изначалната си същност чрез нея.
🔥
Ако загубим всичките си спомени, какво остава? — Това е истинската ни същност.

🧭 Как разбираме, че имаме събрано съзнание-внимание?

Критерии:
  • Можем да стоим в Скуката — да извършваме всяка задача за дълъг период, без да се разсейваме, без значение каква е задачата. Особено с тези задачи, които намираме за „скучни“. Когато дори тях можем да извършваме с концентрация — вниманието ни лесно се събира.
  • Можем да „влизаме вътре“. Тоест да проникнем във всяка част на тялото си и да останем там, без да избягаме навън заради някоя „мисъл/спомен“ или пък заради болка, сърбеж или дразнител под някаква форма.
  • Чувстваме тиха радост — щастие от самото съществуване.
  • Можем лесно да оценяваме преходността на всеки момент и осъзнаваме, че нищо никога няма да се повтори! Именно това освобождава нашата свободна воля. Обратното на свободната воля е навикът.
  • Свободни сме от „навици“, изменяме се постоянно. Гъвкави и флуидни сме. Напасваме се спрямо живота, без да губим „опора“.
    • Нашата опора идва от съзнанието ни, което знае, че е безгранично и че животът е само един миг, и не се взима насериозно, без значение от крайността. Дори да изпадаме в крайности като тъга или екстаз, съзнанието ни съзерцава неизменността и срединността. Знае, че „и това ще мине“.
  • Забелязваме „призмата“, през която умът ни възприема света. Това е видимо чрез емоциите. Забелязваме, когато тя не е чиста.
  • Творим от място на празнота и чистота. Без да знаем, думите, картината, движението се появяват през нас. Творчество заради самото творчество. Свободни сме от „agenda“ или скрит замисъл / цел.
💡
Това са част от критериите. Основният е способността ни да извършваме всяка задача, дори скучната, с лекота и тиха радост.

Какво изхабява „огъня“ ни?

Всеки от вас чудесно знае отговора за себе си… Той е индивидуален, тъй като и огънят също е индивидуален.
💡
Именно това е целта на „душата“ на Земята — да се индивидуализира и по този начин да се „възпламени“ — да засияе в своята първична вибрация.
Именно това е да си „човек“. Не просто да се стремиш „нагоре-и-навън“, а „навътре“ — към своята същност и така да бъдеш Мост.
Мост между Небето и Земята. Между Духа и Материята.
Мост между Съзнанието и Тялото.
Тази „първична вибрация“ или „първично усилие“ да се възпламени във всяка клетка на тялото! Именно звукът „ом“ — разширението и сгъстяването обратно. Не просто умът да си спомни своята изначална същност-сила, а цялото тяло!
Да си „Автентичен“, „Искрен“ и „Умерен“ е пътят към това да си „Цялостен“.
notion image
Клод Моне — „Водни лилии“ (1899).

Но добре, какво краде вниманието ни?

  1. Желанията
  1. Социалните мрежи
Това значи да сме без желания ли? — Не, разбира се. Но не те ни водят и не ръководят ритъма ни на действия.
Желанието е форма на липса.
Най-често човек раздава огъня на вниманието си в стремежа си да бъде значим, признат, да принадлежи, да притежава.
Това е състояние на „свитост“ на съзнанието. Или — Его.
Когато човек се ръководи от желанията си, често чуваме реплики и мисли като:
„Не го усещам“ или „Както го усетя“.
Докато човек е ръководен от усещанията си, не може да се нарече правилен човек.
Когато влезем в това колело на значимост и трупане, започваме да раздаваме вниманието си в структури-егрегори, които се подхранват от това и съществуват именно благодарение на изкуствено създаденото си „усещане за спешност“ и „важност“. Започваме да „работим нормална работа, за да изкарваме пари“ и т.н.
Не външната проява на проблема е това, което ни интересува обаче, а вътрешната причина.
Докато съзерцаваме „външните прояви“, винаги ще сме в „капана на времето“. Или ще се разсейваме с тревожност и желания за бъдещето, или ще сме затворени в миналото на „аз съм това“, „аз съм си такъв“ и ще имаме обяснение за всичко на базата на миналото или на „какво ще получим“.
А огънят ни се събира и консолидира само в състояние на „без-времие“. Което отново за „знаещите“ от вас може да е станало някаква сложна концепция, а в същността си е изключително просто — без-временното е в сега.
В това да си в настоящето. Да не функционираш на „харесва ми — не ми харесва“ и на „Я и Мое“, а на свобода от концепции и „знаене“.

Но „да съм тук и сега“ също е омацано с един тон концепции.

Менталното пространство около тези идеи е замърсено и лесно се „нахакваме“ в това да „знаем“ какво е…
А самата същност на това без-времие е в незнаенето, в това да не виждаш, да не чуваш, да не усещаш мирис, да не знаеш. Но да ти е искрено интересно да разбереш, да те гъделичка.
И от това незнаене произлиза истинското знаене. Но то не е фиксирано.
Още една концепция, която да предефинираме и прочистим:
„То не работи в „истинския свят“, защото е „незаземено“.“
💡
„Заземен“ и „тук и сега“ е едно и също нещо — да бъдеш в тялото си.
Тялото винаги е тук и сега. То е заземено, когато пропусне гравитацията — естествен процес, който така и така го има. Но съзнанието ни, сковано от очаквания и емоции, не е „пропускливо“ и стяга тялото, нарушавайки полето, което то представлява.
Тези напрежения имат корен в начина ни на мислене и възприемане — в съзнанието ни.
И ако искаме да ги освободим, основната сила, която ги „разлепва“, е ОГЪНЯТ!
Способността на съзнанието ни да удържа една мисъл/идея/действие, без да се разсейва.
Или дори по-точно — да удържа чисто внимание, без да се опитва да „променя“ нищо.
Да остави политиката, болките и желанията на външния свят на мира.
И да приеме.

Тялото е сгъстено съзнание.

То е точно отражение на душевното ни състояние.
Ако то не е в правилна пропорция — на места се затваря, на други е в прекомерност.
Затова идеята зад пропорцията и цялостта е „спластените“ места да се отворят и да пропуснат, а тези, които са „празни“, кухи — да се напълнят.
💡
Това да станем пропорционални започва от отношението ни към външния свят и от способността ни да „влизаме вътре“.
Но за да се отлепим и да се напълним, ни е нужен ОГЪН.
Ако постоянно разпиляваме нашия огън по външни усещания, никога, или поне не в този живот, няма да успеем да въплътим Автентичната си цялост!

Но пътят е индивидуален.

Няма отговори, които да прочетете навън, които да заменят духовната работа.
Тази, която извършваш сам със себе си в тишина. С искреност и постоянство.
„Но какво да практикувам? Коя е моята техника? Как да избирам?“ — Всички тези въпроси идват от същото Его, което се страхува за бъдещето си, затова се съмнява в правотата на задачата си.
💡
Причината номер едно за разпиляване е СЪМНЕНИЕТО в себе си.
Съмнението е неизбежно. То е самата функция на ума. То е дар и не бива да се анатемосва и „премахва“ — не че можете, без да затриете „себе си“ в процеса.
Вметка — перспективата, която ви предоставям тук, не е за „освобождение“ — пътя на Небето, нито за „да живееш като за последно“ — инерцията на земята, а за пътя на Човека — пътя на Душата! Пътят на огъня!
“Съмнението в себе си” е състояние на „неприсъствие“ и неприемане на сегашния момент за съвършен в своята несъвършеност.

Пусни мислите за себе си.

Пусни мислите за правотата си.
Влей вниманието си навътре! В самото действие, през тялото — това, което извършваш в момента! Не е никак по-сложно от това.
Ако се разсеяш — окей — върни се.
Ако пак се разсеяш — пак се върни.
🔥
1000 пъти съзнанието ще излезе навън, 1001 пъти го върни обратно в задачата.
Така го тренираме да се стабилизира, да се събира.
И това създава условията в тялото, които по-нататък ще спомогнат това Внимание винаги да си стои вътре.
Именно това е функцията на тялото — да удържа, да е бавно и мудно, но и точно заради това е най-добрата Опора.
Но на какво е опора тялото?
-На вечните ни желания и нежелания?
-Или на вечното желание меко да горим от живот, точно каквито сме — сега.
Утре никога не идва.
Има само сега. И винаги има само сега.
Пусни тревожността за бъдещето и всичко ще се намести.
Това е духовно развитие.

🕊️ Духовно развитие

Пътят на Огъня е пътят на Духа.
„Духовно развитие“ е станало клише, празно от съдържание, затова нека дефинираме очевидното.
Духовно развитие е това развитие, което подсилва проявата на Духа!

Какво не е духовна практика?

  1. Сетивата — или направи външното скучно, или вътрешното интересно.
  1. Музиката — освен white noise.
  1. Шаманизъм, ритуалност, церемонии.
  1. Транс, ритмични барабани, чантинг, мантри. Защото нямат център; в медитацията има център.
  1. Гурута — не става отвън. Самостоятелна практика е.
  1. Психеделичните преживявания и медицини.
  1. Работа само с ума — психология, философия, наука.
  1. Визуализациите - фантазии и въображаеми резултати.
Знам, че някои от вас ще скочат. Не твърдя, че съм прав, това си е моята перспектива.
За периоди от живота ми много от гореизброените са били полезни, най-вече за да успокоя ума си, за да мога да започна да навлизам навътре. Но това е „ментална работа“ и често е с някаква цел.
Докато да развиваш Духа е състояние на живеене, на присъствие, а не цел.
То е битуване в парадокса на живота. Именно когато умът съзерцава някои от безкрайните парадокси на ежедневието ни, съзнанието „отлепя“ и вижда пространството „между“. Вижда паузите.
Ако искате да отворите пространство в живота си:
  • върнете вниманието си вътре.
  • съзерцавайте паузите;
notion image
Каспар Давид Фридрих — „Двама мъже съзерцават Луната“.
Толкова са много традициите, които говорят именно за този път… Но в днешно време повечето са „разсеяни“ от наслоени „new-age“ практики и учения… Разбира се, и в миналото е имало такива. Но истинският new age е в това че всички традиции говорят за ЕДНО И СЪЩО.
Истински за мен са не тези, които се стремят към освобождение, не тези, които наричат тялото „затвор“, а плътта — „сатана“. Нито тези, които обожествяват плътското като единствено. А тези които сочат към средният път, към това да намираш МЯРА.

Пример от исихазма:

„Св. Йоан Лествичник дефинира исихията с едно изречение: „Исихаст е онзи, който се стреми да задържи безтелесния ум в дома на тялото.“ Исихастите откриват, че умът сам по себе си е прекалено бърз, флуиден и лесно се отнася във фантазии; единствено „тежестта“ и плътността на физическото тяло могат да послужат като котва, която да задържи вниманието в настоящето.“

За скуката, пак от исихазма:

В пустинната традиция (Египет и Синай) монасите са плетели кошници от палмови листа по цял ден и след това често са ги разплитали. Целта не е била кошницата, а удържането на будно внимание върху монотонно физическо действие без отегчение и без разсейване — победа над демона на Акедията — духовната скука и нетърпението, които търсят „нещо по-интересно“.
У-Уей (Wu Wei — ненамеса на егото).

Нека вземем пример и от будизма:

Будизмът (Випасана): Това е сърцевината на практиката на Буда. Когато в тялото се появи сърбеж, болка (Dukkha-vedana) или приятно усещане, неосъзнатият ум реагира мигновено по навик (Sankhara) — със съпротива/бягство или с вкопчване/желание. Когато обаче останеш с чисто, непоклатимо внимание вътре в усещането и видиш неговата преходност (Anicca), веригата на автоматичния навик се къса.

 
Идеи които така и не разбих в тази статия:
  • Дантиен е „магнит за ума“, който консолидира огъня.
  • Избери това, което ти носи огън.

🕸️ Крадците на внимание:

  • Съмнението в себе си.
  • Предварителното изживяване (фантазирането).
  • Фиксираната идентичност: „Аз съм си такъв“.
  • Страхът от чуждата оценка — как изглеждам в очите на хората.
  • Недоволството, обидата и вътрешните диалози — осъждането.
  • Мултитаскингът.
  • Незатворените цикли и отлагането — всички тези „гещалти“ стоят като „замръзнали фонови процеси“ в операционната ти система.
  • Водене по усещанията („Както го усетя“) — в момента, в който задачата стане „скучна“ или в тялото се появи леко напрежение, умът веднага търси бърз допамин — храна, телефон, музика, разговор.
  • Информационно претоварване — социални мрежи, действия без център.
  • Егрегорите на „Спешност и Важност“.
  • Търговията в творчеството и практиката — в исихазма това е коренът на Духовната гордост и Прелестта — състояние, в което егото краде самия духовен път и го превръща в свой паметник.
 

Сподели:
✦ Общност

Коментари

Зареждане на коментари...

Написано от
Мартин

Да живееш в Потокa

Чувстваш ли го? Механичното тиктакане на ежедневието. Усещането, че буташ тежък камък нагоре по безкраен хълм. Умът ти препуска през сто задачи, държиш огромно количество знания и отворени процеси в главата си, тялото ти е напрегнато, а…

Внимание и медитация

Описание на духовното освобождение на Падмасамбхава - Дзогчен

Разказ за духовното освобождение на Падмасамбхава (Гуру Ринпоче) под ръководството на учителя Шри Симха – един от великите учители в традицията Дзогчен. ☝️ Учителят каза: „Обучавай ума си чрез Трипитака“ (трите „кошници“ със свещени…

Себепознание

И да знаех, нямаше да знам

„Астрономът“, Йоханес Вермеер Творчеството идва именно от незнанието… Но не това безмозъчно отказване да се развиваш и да се съмняваш. Незнанието не е липса на критично мислене. Незнанието не е липса на съмнение. Но определено е липса на…

Творчество

Получавай нови Есенции

Абонирай се и получавай новите статии и прозрения директно в пощата си. Без спам — само знание.

Azaira Знайник