Да се научим да чувстваме.

Тайнство е живота.

И се Чудя …

Какъв е смисъла? Защо да действам? … питам се за пореден път:

- Какво е изначалното ми намерение за Азайра?

За пореден път изследвам. И виждам как еволюира и инволюира.

Започна с нишката - “не знам ама ме кефи” - писах фентъзи истории, вдъхновен от дневните и нощните си сънища …

След което множество синхроничности съвпаднаха и някак си бях насочен към “Създаване на Изобилие“…

Искам да подпомогна създаването на среда на Изобилие, не за мен, а за близките си, за децата си. И за вашите! Искам алтернатива на образователната система. Искам да сме здрави и свободни! Да се обичаме и да сме свързани!

Визията отново се появява - институт за “Изследване на Естествеността” в природата отново и отново е в ума ми … → Място за практика, за трансформации, медитация, за обмен и живот! Място в което всеки да развива своята творческа страна и да се среща със себе си …

Това звучи добре нали?

Дълго време се потупвам по гърба че съм “в служба” за колективното издигане на съзнанието!

“Правя го за вас!”

Определено ме кара да се чувствам добре мисълта че съм полезен. Също и когато правя обучения, събития и съдържание което да е в полза на хората! Обратната връзка от вас ми дава ГОРИВО!

Не един обаче е въпросът,

там в дълбокото, тъй нежно трака.

И мир на душата ми не дава …

“От къде знам че това което говоря е истината?”

“Как знам че водя някого в правилната посока?”

“Дали службата също не е от егото?”

и най-опасния:

“Ама как така се “зареждам” от нещо или някого? Та нали всичко е Бог? Да не би Слънцето да се “зарежда” от нещо? То да не би да иска от растенията, планините, хората и Земята да му дават “Обратна връзка” че е полезно?”…

Виждате ли? За миг … и цялата опора се разклаща.

Света е пълен с шум и информация, думи които звучат красиво, благородно и вдъхновяващо.

Пълно е със събития, конференции, практики на които отиваш и излизаш с вдъхновение, енергия и радост за живота! Което трае 2-3 дни или до първа остра провокация или предизвикателство …

Питам се - “Щом трае временно, значи не е цялостно?”

Звучат красиво, но наистина ли “помагат” тези практики и събития/обучения?

Друг аспект - Чета книги в които автора дава анализи и примери като Христос, Буда, Лао Дзъ, с древните алхимици и мъдреци на Екипет, Гърция, Индия ... Всеки анализира тези велики души и разширява с своята перспектива …

Всички книги на Вадим Зеланд, на Кастанеда, на Екхард Толле, те са чудесен анализ.

И като ги четем усещаме яснотата нали? Казваме си АХА! Обогатяват ни!

Но как по-ниското съзнание, би могло да разбере по-високото?

Ако Дон Хуан напише книга за Кастанеда или Христос / Лао Дзъ за Екхард Толле, това би било истината вече!

Защо просто не четем изначалните слова на тези които са постигнали реалната трансформация, тези които са стигнали до Истината?

В Дао Де Дзин пише всичко.

В Библията пише всичко.

В Корана пише всичко.

В 12-те подвига на Херакъл пише всичко.

Цялата истина е там.

Но е “скрита”, защото не е в думите. Не е и в “смисъла”!

И така виждайки за себе си, как истинската трансформация с мен се случва тогава когато всякаш от нищото ми идва знанието. Когато се отворя да Чувствам! Без да търся …

Тогава се питам:

- Наистина ли мога да знам какво е по-добре или по-зле за някого?

- Наистина ли създавам нещо ценно?

- Наистина ли създавайки среда на “Изобилие” за близките си, им помагам?

Очевидно е че комфорта на изобилието е капан. Защо го искам тогава?

Виждате ли как за миг и “основата” на Азайра пропада …

Но има нещо друго, което остава …

Едно усещане …

Усещане, което в думи бива осакатено. Усещането че това е правилното действие!

Как знам? - Като го правя, естествено идва следващото и формира ритъм и усещане за ОС. Формира и център и мога да Меря.

“От нищо не се лишавай, с нищо не прекалявай” … така са ме учили … Или “Мярата”.

Но как можеш да имаш “Мяра” без център от който да мериш? :D

Есенцията —>

Търсим сигурност, но кой я търси?

Питаме се “кой съм аз”, “къде отивам”,

Но защо трябва да отиваме някъде?

Оплакваме се за реалността, наричаме я илюзия,

или пък “взимаме живота в свои ръце”, “ставаме пример”,

ставаме служители на света,

правим всичко за другите и за тяхното пробуждане.

Кой е казал че спят?

Борим се със “сенки”, подсилваме “светлината” …

Дума след дума връзваме и за какво ни е всичко това?

Защо си усложняваме живота с тези въпроси?

Вместо да чувстваме.

От къде знаеш че вселената не е в перфектен баланс точно такава?

А за всеки умрял крадец, се ражда нов.

Виждаш ли вече?

Няма нужда от твоята “служба”!

И така приятели стигаме до Квинтесенцията:

🪡

Тук сме, за да чувстваме!

Усетете устните на своя любим, бъдете интимни с живота! Чувствайте!

Вижте как цялото ви тяло е изнесено в дясната половина. В такава среда сме израснали.

Затова и забравяме какво е творчеството. Създаваме, като AI, от логичната си, дясна половина.

Азайра е Структура!

Но Азайра е и Чувстване! Азайра е неизвестното! Азайра е това не-познаваемо, объркващото усещане, преди “следващото”. Азайра е естественост, без цел, но с ос и посока!

Каква? Питаш ме и ти казвам че не знам.

Една искра, да запалим в един човек? Нима това не е достатъчен смисъл?

Не твърдя че знам.

Не твърдя че водя някого.

Но ви каня да Чувствате! И да споделяте вашите искри! Такива каквито са, без преработки от егото, чисти!

Благодаря!