Концентрацията е първият от 6 Инструмента в Азайра.
Въплъщавайки всички инструменти ние можем да разгърнем живота си в цялата му пъстрота!
От Информация към Знание!
Ерата на Информацията
Цялата идея е, че без развиване на концентрацията няма как да имаме истински знания и да се развиваме по пътя на Дух, Душа и Тяло.
Концентрация означава да се събереш в Центъра.
В съвременния свят хората препълват лявото си полукълбо с информация. Без да може да центрира съзнанието си обаче, човек е неспособен да оперира с тази информация, т.е. да я превърне в знания. Затова тя отдавна се е превърнала в елемент, който подхранва човешките емоции – с други думи, превърнала се е във възбудител на мозъка.
Естествено, едно съзнание под въздействието на възбудител, не може да постигне центрираност. Хората смятат, че съзнанието им работи, а всъщност то просто реагира. Човекът използва небалансираното си съзнание и определя света през криво огледало.
Днес човекът е готов да приеме, че емоциите са свързани с някакви тактилни или обонятелни аспекти, но не може да разбере, че информацията също се е превърнала в емоция за мозъка, а не може да го разбере, защото разбирането му е свързано не със знанията, а с информацията, което всъщност не представлява никакво разбиране.
И, разбира се, в такова състояние мозъкът се ориентира най-вече към получаване на краткосрочна енергия по най-бързия възможен начин.
Тъй като е свикнало да гледа през това огледало, човечеството е достигнало до територия на неконтролируеми и неразбираеми събития, където самата фраза „аз зная” представлява най-отрицателното нещо спрямо развитието.
В тази ситуация няма значение дали човек получава повече или по-малко информация – всичко това му трябва единствено с цел получаване на порция възбуда. Това е най-ефективният начин да се управлява човека.
Функционирането на един такъв мозък напомня на игра на пинг-понг. Когато един човек каже нещо, друг му отвръща, като и двамата са напълно несъсредоточени върху предмета на разговор, а зависят от реакциите на мозъка си.
Знанието ИЗИСКВА ВРЕМЕ, а ние сме в тази патова ситуация. Мозъкът не е готов да отдели време, защото иска бърза енергия! И така се пълним с информация като “времето е илюзия”, но не сме свободни от него.
Виждате ли порочния цикъл?
Затова и Мисията на Азайра е да създаде среда, която да направи центрирането естествено.
“Единствената възможност е да има образователна или културологична среда, която да направи това за човека естествено, или пък някаква семейна традиция.”
Пътят: Петте Принципа на Развитие
За да излезем от цикъла, ние развиваме концентрацията си стъпка по стъпка, съзнателно.
Принцип 1: Наблюдение и Усещане (Внимание)
Това е първата, най-слабата, но и най-важната и най-трудната стъпка. Тук се учим да наблюдаваме правилно и да бъдем внимателни. Учим се ДА ЧУВСТВАМЕ.
Първоначално човек изучава отделни предмети или последователности (като тай-дзи), учи се да прави неща, които по-рано не е правил, при което от него се иска все повече и повече внимание и наблюдение.
Без нея не можем да продължим. Нужно е да развием хигиена на мислите, думите и действията си. (Но и това го знаете нали?)
- Ако не можете с мислите, правете го с думите. Не реагирайте на мислите си какво да кажете! Спрете думите.
- Ако не можете да спрете думите си, спрете действията!
Когато умът ви каже - “седни”, “хапни”, “почеши се” - недейте.
Започнете да наблюдавате несъзнателните си движения. Представете си го като срастнали мускули. Малко по малко, започват да се отлепват като Спрете да реагирате .Започнете да наблюдавате несъзнателните си движения.
Ако по-рано сте си взимали душ и това е било условно действие – влизам и излизам, сега си припомняйте: „Почувствай водата, почувствай сапуна, почувствай тялото си”.
Или пък се запитайте: „Колко врати отваряш в живота си, а изобщо усещаш ли дръжката, чувстваш ли силата на вратата или просто я отваряш?”
Пиейки чай, усетете топлината, вижте и вдишайте парата, потопете се в чая, все едно е топло езеро!
И тук виждаме разликата между информация и знание, между несъзнателното и съзнателното действие:
Ако сте бърсали трохи от масата преди, защото са трохи,
сега,
бършете трохи от масата, защото бършете!
Разбирате ли? Това значи да влееш същността си в действието! Да участваш!
Това е разликата между желание (реакция) и намерение (участие).
Дисфункции и Емоциите
Проблема с концентрацията е корена на всичко дисфункционално в общността ни!
Всеки дефицит, идва от липса на концентрация.
Когато човек успее да проведе едно елементарно наблюдение на това за какво и как губи времето си, то тогава той би трябвало да се ужаси, защото съществуват огромен брой ситуации, които подпомагат това разрушително състояние …
Консумация, без участване в процеса на приготвяне и храносмилане водят до 99% от заболяванията.
Същото важи и за вирусите и за генетичните заболявания!
Тъй като човек е загубил усещане за нормалност (чувствителност), дори не забелязва финните наченки на някой вирус, докато още е слаб и лесно сломим.
Или пък развитието на генетично заболяване.
Стотици примери има за хора излекували се от нелечими генетични състояния като възтановят способността на мозъка и тялото си да се себе-регенерират. Без концентрирано внимание. Това е невъзможност, лудост дори. Вниманието е като огън. Може да “топли” и изгаря, както разрушителните процеси, така и процесите на развитие и растеж!
А качеството на Вниманието ни зависи от концентрацията.
Често се чувам да казвам: “Да живееш означава да се радваш!”, но как можеш да се радваш, ако не си се научил да развиваш радостта?
А знаете ли което е най-забавното … РАДОСТТА e естествената човешка емоция!
Единствената! Останалите емоции отговарят или на животинската, или на свръхчовешката природа.
пс: ето и перспективата на Олег по тази тема:
“Можете да възразите: „Но как така, та нали ние притежаваме не само тези емоции, но и органи, които ги изработват!” Да, наистина докато човек расте и се развива, той е част от природата и се нуждае от енергии, които трябва да се формират в тялото му. Грубо казано до 21 годишна възраст, докато расте тялото при жените, и до 28-годишна възраст, докато расте тялото при мъжете, човек има нужда от тези емоции или преживявания, тъй като те трябва да подхранват тялото. Само че не трябва да се бъркат емоциите с чувствата. Например, злобата е емоция, а увереността и решителността са чувство, което е необходимо за формирането на системите на тялото. Но когато тялото е вече сформирано, човек трябва реално, ако е човек, да живее единствено в радост.”
Тоест емоциите са нужни до един момент за развитие на тялото!
Това не значи че дори преди 21-28 годишна възраст не можете да сте свободни от реакциите. Дори твърдя че ако до тогава не сте развили вече умението си за концентрация, то след 21-28 няма как да очаквате да изпитвате естествената емоция - РАДОСТ!
Тъй като вие сте преживяли само на половина досегашния си живот. Всички стари емоции, са останали в полето ви - фиксации. Които са като филтър на енергията. И започват да предизвикват ситуации които да възбуждат отново и отново едни и същи емоции, заради невъзможността си да ги разберете и пуснете!
И така ставаме зависими … Вместо да се радваме.
Също нека не забравяме че емоциите са нужни за тялото докато расте, само когато не умеем да създаваме чувство! Емоциите са реакции. Чувството е съзнателно усилие. Чувство е например - Увереността!
Принцип 2: Синхронизация (Фокус)
Второто ниво е свързано с ориентирането за какво правя и защо го правя. Със Задачата. Тук вече можем да говорим за "Фокус".
Той се нарича синхронизация, тъй като вече сме по-центрирани, лявото и дясното полукълбо работят в синхрон. Можем да продължим към това да обединим Дух, Душа и Тяло.
Сега най-ключовото е мозъкът да бъде настроен спрямо задачата (фокус). Да има ориентир. Ориентирът е нужен, за да можем да се отпускаме в Не-Знаенето, без да губим фокус над задачата. А това знание е в тялото, в цялата нервна система – не само в ума.
Принцип 3: Съсредоточаване (Естествена Осъзнатост)
Третият процес се отличава от фокусирането с това, че вие не просто удържате задачите, а за вас вече става естествено да живеете в хармония с тях, а не според настроенията и законите на хаотичното съществуване.
Съсредоточаването помага да се стабилизира синхронизацията на дясното и лявото полукълба. Достигнали сте до състоянието на естествена осъзнатост. Това е висш процес, силата на съзнанието е голяма, вече няма съмнения, нито неща, които да могат да ви отклонят от пътя.
Стигнали сте до позицията на необратимост. Целият ви живот престава да се дели на ляво или дясно, хубаво или лошо. Вие работите единствено с необходимото. Вече сте като топка, която се търкаля и набира скорост.
Принцип 4: Структуризиране (Единното Тяло)
Тук е моментът, за който всяка духовна практика говори. Моментът, в който спираш да зависиш от външна енергия, спираш да работиш на принципа на "зареждане" и "изразходване", а се свързваш директно в "контакта" – в Източника!
Всичко е Бог! И всичко е светлина/слънце.
Тук преставаш да си зависим от храна, от сън (това не значи че спираш!).
Тялото става по-леко и се движи ксамо. Тук малко по малко тялото става Единно. Спирате да чувствате тялото като отделни части, а сте отпуснати в полевото усещане на енергията във формата.
Този процес се развива постепенно. 20%, 40% и тн.
Принцип 5: Тоналност (Свръх-Съзнание)
Тоналността е най-висшият аспект на концентрацията.
Не мога да пиша за този принцип, тъй като все още не съм стигнал нужното ниво на структуризиране в съзнанието ми!
Веднъж се докоснах до тази единност, спонтанно. Прескочих другите нива и бях тук.
Всяко мое движение променяше фабриката на цялата вселена. Чувствах връзката на всичко. Усещах плътността, вибрацията на всичко и виждах през илюзията за “форма”, като потопен в океан от невидими нисшки.
Но съзнанието ми не беше готово за това ниво!
В детството като се случваше си виках линейка от страх :D
Веднъж в по-зряла вече възраст се случи … тогава нямайки нужната сила на концентрацията бях обладан от страхове, от астрални същности и един непоносим глас в главата, който демонизираше всяко мое движение. А чувствителността ми беше толкова обострена, виждах как всяко мое движение е предопределено, виждах го 1-2 минути напред. И това ме побъркваше. Нуждата ми от контрол, от това да “променя”, нужда породена от гласа в главата който ми шепнеше “не ставаш, предай се, вредиш на цялата вселена!”
Затова не можем да прескачаме нива!
Прескачането на Нива
Често срещам хора, които искат да прескочат човешките нива и да развиват директно свръхчовешките. Това често води до вманиаченост.
Този, който скача директно, няма достатъчно сила на съзнанието за да регулира тези процеси и затова става зависим от свръхвибрациите.
Затова, приятели, развиваме концентрацията си! Стъпка по стъпка. Без да пропускаме.
Това развитие става съзнателно усилие, стремеж, което дава яснота за Метода / Схемата по която се развиваме. Имайки тази структура (в 4-те тела), може да се докоснем до Духът. Духът е отвъд метод, схема, практики. Той е това което е преди всичко. Затова и единствено когато пуснем всякакво усилие, инволюираме до Дух.
Ако не сме разблокирали и отпуснали всяко едно от нашите тела, ако не сме се пречистили от идеята за страдание, сърцето ни не може да понесе вибрациите на Духът.
Затова се развиваме. И от време на време спираме, пускаме всичко... и се оставяме в изначалната си природа.
