“Ин-Ян”, брат …
Ту Партс. 50-50. Фърст хаф - вери гуд. Секънд хаф - ай но лайк. … Виж ся, съмтаймс люн, съмтаймс уин. - Христо Стоичков
Въпросите на Ума
Всички се питаме:
- Какъв е смисълът на живота?
- Какво е моето призвание?
- Кой съм Аз?
В други фази на живота хората стигат до парадокси и се питат:
- Как хем да съм мек и пропусклив, хем да поставям ясни граници?
- Как да давам свобода, без да става свободия?
- Как хем да съм Мъдреца, хем Глупака?
Велики души като Лао Дзъ разбиват опорите на изнесения в логиката ни мозък.
Някои го етикетират като “езотеричен поет”, като “изплискал” и че няма смисъл това, което казва.
Други пък си мислят, че го разбират …

„Лао Дзъ, яхнал вол“, Джан Лу (династия Мин)
Животът е осеян с парадокси. Те развиват нашето критично мислене.
Критичното мислене е усилието на мозъка да не спира да прави изводи.
Идва информация – типичният Мъгъл/NPC я приема и “разбира”.
Човек с критично мислене не си прави илюзията, че я “разбира”, и това му позволява да я вдигне на по-високо ниво. Да направи заключение след заключение след заключение, докато не се изчерпа и не стигне до КВИНТЕСЕНЦИЯТА.
Условие за критичното мислене е концентрацията.
Парадоксите са ценни за ума.
Но има някои, които заливат пространството с подсъзнателни модели, които ни хващат в плен.
Ии, да, познахте, говоря за:
Ин-Ян е Утопия
Олег Черне назовава концепцията "Ин-Ян" като "утопия" и "вредна". Че само залива пространството с подсъзнателната идея за "единно въртене". Казва, че можем да си говорим за нея колкото си искаме, без да ни доведе до нищо. И че отзад стои едно дълбоко размито понятие, което вреди.
„Концепцията Ин-Ян е утопия без яснота и разбиране. Тази концепция е мъртва, тъй като задачата й е да залива пространството, което представлява. Тя залива тялото ни, пространството, в което живеем, самата Земя. За нея, по принцип, няма особено значение какво представлява: планина, река или човек – всичко това е едно.“„Обаче ако Ин-Ян запълва всичко, тогава какво отличава нещата едно от друго? Отличава ги формата. И макар че всичко е залято от единното, във формите има разлика. А от тези форми важни са онези, които могат да сътворят от това едно различие.“— Олег Черне, „Ин и Ян“ (откъс от книгата „Отшелникът. Методът“)

„Ранна пролет“, Го Си (династия Сун, 1072 г.)
Какво значи това? Нека разгледаме.
Първо дуалността – Ин и Ян е “вътрешната природа на пространството”, в което се намираме. То е навсякъде на нашата Земя. Каквото и да правим, накъдето и да се устремим, няма да променим тази природа, ако не разберем условията, които ни водят отвъд тази дуалност.
Олег ни казва, че отвъд условието "Ин-Ян" може да ни отведе само "Ян-Ин". И че само тогава спират да бъдат противоположности, а единна сила.
"Единност може да има само в момента на въртене." За което е необходима ОС.
Ин Ян = “единно въртене”.
Ян-Ин = “въртене на единното”.
"Единно въртене" (Ин-Ян) е обратното на "въплъщение на духа".
В него няма Индивидуализация.
Индивидуалността е - въртене на единна сила.
А не всички да сме еднакви/единни. Земята вече е Единна.
Ин отговаря за събирането, а Ян – за въртенето.
„Различието се създава там, където се появява семе, т. е. там, където има нещо ново, способно да се освободи от старото. За това обаче е необходима онази сила, която е не просто рожба на старото. Тя трябва да може да оцелее, т. е. да не стане зависима от това старо в процеса си на растеж и развитие. С други думи това ново трябва да има въртене, различно от въртенето на старото, което е единно. Следователно, ако искаме да разберем Ин-Ян, трябва да се освободим от него, а можем да се освободим от него само чрез въртенето, защото то може да ни потопи в дълбочина, която до този момент е оставала невидима и скрита за нас.“„Когато Ин и Ян се слеят, получаваме нещо друго. И в това друго Ин следи за събирането, а Ян – за въртенето. Разбира се, тук важен е цикълът, но най-важното е, че той обира цялото привнесено многообразие, тъй като самият цикъл се превръща в условна мярка за ритъма, а не времето.“„Така временната концепция Ин-Ян не само не е нужна, но е и вредна. А ако разглеждаме нещата през призмата на ритъма, тук двойствеността изчезва напълно и се ръководим от Изначалното.“— Олег Черне, „Ин и Ян“
Това семе е индивидуалността. Новото в нас не расте, като се слее с „единното въртене“, а като намери своето собствено.
Wei-Wu-Wei

„Безсмъртният в разплискано мастило“, Лян Кай (династия Южна Сун)
Действие “Без-Действие”.
Просто е … Без хармонично действие не можем да стигнем до “Не-Действие”. Това е закодирано и в “Ян-Ин”.
Wu Wei не значи буквално бездействие. Значи, че в действията си не се напрягаме и не добавяме излишно усилие. Не се опитваме насилствено.
Wu Wei е Духът да те движи!
Но Духът не може да се прояви, докато съзнанието ни е фрагментирано и реактивно.
Затова първо е Ян, после Ин. Преди да можеш да се „пуснеш по течението“ (Ин), трябва да построиш лодка (Ян).
И тук Олег дава много точна подсказка – оста не е за покоя, а за движението:
„Всъщност оста ни е нужна от гледна точка на движението, а не от гледна точка на покоя, което усложнява задачата ни. Само когато се намираме в движение, можем да използваме усилието на оста и качеството й. За какво всъщност се създава оста? За да се усъвършенстваме в движението.“— Олег Черне, „Синхронизация“
Ос

„Пътници сред планини и потоци“, Фан Куан (династия Сун)
Споменахме, че за да постигнем въртенето на единна сила, е нужна ОС.
Но какво е това?
За какво служи?
Как се формира?
„Учението за оста е физиологично, енергийно и психологично учение за хармонията и естествеността. Можем да говорим колкото си искаме за правила и техники, да изразяваме своите мисли и разсъждения, но ако в нашето съзнание няма опора, постоянство и сила, тогава всички тези разговори не са нашата истина и тя не е снабдена със сила.“„Оста е физическо, а не въображаемо понятие. Когато оста е изградена, енергиите в нас са регулирани и те се намират в състояние на взаимен контрол, тогава можем да се опрем на своите възможности и да ги разберем. Като ги осъзнаваме, можем да ги култивираме. За да се развиваме, трябва да сме в състояние да увеличаваме своята сила, а това не може да се направи без оста. Без оста ние лишаваме себе си от истински ориентир, измисляйки си междинни модели и схеми, които така или иначе ще бъдат временни.“— Олег Черне, „Развитието на оста“
А как се формира? Олег описва пет условия на синхронизацията – петте стъпки, през които се развива оста:
- Напълване / Опора / Център
- Пропорция / Симетрия
- Концентрация
- Ритъм / Кристализация
- Ос
„Важно е да се знае, че последователността предполага също и паралелност, но това не означава, че отначалото ще разберем напълването, след това пропорцията и после оста – това е последователност на осъществяването. Трябва паралелно да се построяват в един или друг обем всички принципи на метода.“— Олег Черне, „Синхронизация“
В Азайра го казваме така: всяко едно от тези 5 изисква другите 4, за да се развие в пълнота!
Опора
„Оста трябва да се опира на нещо, но ако съществуват отклонения в тялото, в действията, в понятията, то на какво може да се опре тя?“„Темата за оста непременно започва с напълването, което е свързано преди всичко с употребяването на течности и с храната. Дори проблемът на дишането също е основан на проблема с храненето.“„Същевременно можем да постигнем естественост ако седим, ако не се движим. Достатъчно е да имаме център на опора и това е, важно е да не се движим, за да не попаднем в условията на несформираното тяло, което не може да удържи този център.“— Олег Черне, „Синхронизация“
Напълването е ориентация, опора върху вечното.
Тялото е опора, събирателна точка. Всеки орган, всяка тъкан, всяка система на тялото служи за опора на част от нашата Душа.
Без опора няма мяра, няма пространство.
Често търсим опората навън – в учител, в учение, в одобрението на другите. Компромисът идва точно оттам – „гледаме навън за опора“, вместо да се доверим на своята Централна Ос.
Затова Азайра не е доктрина, която да „вярваш“. Азайра е Метод – призма/схема, през която да намерите вечната опора вътре в себе си.
„И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на камък; И валя дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тая къща; но тя не падна, защото беше основана на камък.“— Матей 7:24-25
Ментална Ос
Менталната ос:
- разбиране на собствените качества;
- умение за задаване на правилните въпроси, свързани с понятието за енергийна култура на човека;
- изучаване на опита и общуване с хора, които вече са положили определено усилие по пътя на разбиране на гореказаното;
- четене на различна литература, позволяваща да се погледне на определен въпрос от различни страни;
- посещение на лекции и семинари, където може да се задават въпроси, на които засега не са намерени отговори;
- възможност за консултации с цел уточняване на неясните моменти;
- правилно провеждане на времето, което се определя като професионално (работно);
- правилно провеждане на времето, което се определя като свободно.
„Изграждането на ментална ос предполага съответствие между действие и цели. [...] Това може да доведе до позиция на «все знание» в условия, в които това знание въобще отсъства, което е своеобразна клопка на обучението, когато вместо да се погледне за пореден път на предмета на познание под малко по различен ъгъл, се формира позиция «аз знам». Това именно води до блокиране на възприятието. Познанието трябва да задава правилна циркулация на енергийното преживяване на процеса.“— Олег Черне, „Развитието на оста“
В Азайра представяме шаблон за разчитане на “персоналния код”.
Код, който е оставен за всеки един от нас като улика – портал, през който да влезем, за да формираме менталната си ос.
Навигираме по 2 основни оси:
- Небе – Съзерцание, Ген Ключове, Маянски календар, Шамански архетип, Астрология.
- Земя – здраве, хранене; род и семейна история; корен; традиции и обред.
А през призмите на 12-те Сфери и 4-те Тела виждаме къде се намираме днес.
Вместо да се питаме „Кой съм Аз?“ и „Къде отивам?“, можем просто да видим къде сме и откъде идваме. Имайки този вектор, накъде отиваме е очевидно.
- „Как стигнах до тук?“ – процес.
- „Къде се намирам в момента?“ – резултат.
- „Какъв е моят изначален стремеж?“ – източник.
И най-важното – менталната ос не е „аз знам“. Точно позицията „аз знам“ блокира възприятието. Писал съм за това и в .
Енергийна Ос

„Нейдзин Ту“ – даоска карта на вътрешната алхимия (династия Цин)
„За повечето хора понятията, свързани с енергията, се намират на равнището на асоциативните връзки (кой и какво е казал за това, какво е отношението на околните, образност и неточност на информацията при обучението, недостатък на концентрацията при реализация на възможностите за възприятие и т. н.). Всичко това води, по-скоро, до още по-голямо неразбиране на въпроса и дава възможност за спекулации не само от този, който е въвлечен, но и от този, който няма никакво разбиране за нещата.“„Важно е да се разбере, че без изграждане на циркулация на енергията в тялото (към което е насочена комбинацията от различни усилия) не можем да говорим за никакво реално развитие.“„Трябва да се има предвид, че когато циркулацията на енергията не е изградена, консумацията на енергия е повече отколкото нейното развитие.“— Олег Черне, „Развитието на оста“
„Колкото по-цялостно е тялото, толкова по-цялостно е съзнанието ни. Ако тялото не е цяло, то съзнанието също е разбито на части, които зависят от различните степени на активност на отделните части на тялото.“— Олег Черне, „Състояние на съзнанието“
Затова в Азайра говорим за заземена духовност. Всичко през тялото. Без мистични клишета и мъгла, без езотерични обещания.
Как разбирам, че нямам енергийна ос? Много просто – изморявам се. Ако творя без усещане за центрираност, без усещане за геометрията на енергията ми, се получава разпиляване.
А когато има ос – творчеството само ме пълни с качествена енергия. Спокойствие, радост, концентрация, увереност и вътрешно пространство за съзерцание.
Трансформацията трябва да е проверима: по-бърза регулация на емоциите, по-дълбок сън, по-ясни граници, по-леко фокусиране, по-щедро присъствие.
Не можеш да имаш устойчива Визия, ако Тялото ти е пробито.
Синхронизирана Ос
„Синхронизацията е нивото от практиката, свързано с понятието «ос». Тя е всъщност учение за естественото, което има свое физическо обоснование.“„Синхронизацията или хармоничността, естествеността е първото условие, което позволява на енергията да се връща. И тук идва учението за възвратността на енергията. Излиза, че ако искаме да съхраним енергията, която сме развили, тогава трябва да се научим да я връщаме.“„Под пропорция, свързана с оста, се разбират 6 усилия на въртене и 2 усилия на насоченост, свързани с небето и земята. Тоест тук всъщност започваме да изучаваме пропорционалните усилия, които ни позволяват да поддържаме оста. Какви са тези усилия? Това са усилието на корема, усилието на съзнанието, усилието на гърба, усилието на гърдите, усилието на бедрата, усилието на коленете и двете ориентирани усилия – в стъпалата и в темето.“„Развиването на оста от гледна точка на оста е свързано с реалното физическо усещане на оста. Става дума за физическо, а не за езотерично или някакво въображаемо възприемане, за величина, по отношение на която цялото ни тяло може да се върти.“„Всъщност тези пет разгледани пункта ни учат как да преминем петте стъпки на балансиране на съзнанието до центрирането на оста. Сякаш месим тесто и се опитваме да го доведем до някаква плътна консистенция, която изявява същността му.“— Олег Черне, „Синхронизация“
Тези осем усилия са описани и в осемте триграми – в основата на Багуа. Затова казват: Тай Дзи развива симетрия. Багуа развива ос.
Как разбираме, че сме синхронизирани? Можем да използваме четири измерителя:
- Естествена спонтанност (Автентичност).
- Всяка мисъл и визия мигновено стават действие (въплъщават се).
- Тишина, Неподвижност, Спокойствие.
- Липса на напрежение за бъдещето – връзка между горе и долу.
Когато сме синхронизирани, нямаме нужда от метод, инструменти и схеми!
Но в условията на една агресивна среда, в която ни се налага да живеем, ни е необходимо друго пространство. Единствено вътре в нас съществува тази геометрия. Тази опора!
И накрая – една усмивка. Олег, който нарича Ин-Ян утопия, казва същото и за самата ос:
„Учението за оста е утопия за съвременния човек. Защото, на нивото на съзнанието, е много трудно да се разбере, а още повече да се приеме, това. На нивото на усещанията то не може да се усети, а на нивото на осъществяването то е неразбираемо и изисква много изменения в тялото.“— Олег Черне, „Синхронизация“
Разликата? Едната утопия ни залива. Другата се изгражда – с напълване, пропорция, концентрация и ритъм. Всеки ден.
Източници
- Олег Черне – „Ин и Ян“
- Олег Черне – „Развитието на оста“
- Олег Черне – „Синхронизация“
- Олег Черне – „Състояние на съзнанието“
Запазено е максимално чисто словото на Олег Черне. С намерението да ни служат като ориентир.
Благодаря на всички, които ме обучават.
И до следващия епизод.
Така че пак е ту-партс, но е 51-49 Ян-Ин.

Коментари
Зареждане на коментари...